Контакт с болен и възможност от заразяване с бяс МКБ Z20.3

Бесът е остро инфекциозно заболяване, което се предава от вирус, наречен Rabies. То е зооноза (заболяване, което се предава на хора и на животни). Заразяването става чрез ухапване най-често от кучета, но може да бъде и друго животно като прилеп, пор, лисица, скункс или друго диво животно. Вирусът влиза в тялото чрез слюнката на заразеното животно, обикновено чрез ухапване. Рядко заразяване може да настъпи при попадане на пръски от слюнката на животното в отворена рана или в лигавиците на очите, носа или устата. Вирусът може да премине през здрава лигавица, но не и през кожа. Предаването му през храната или млякото е изключителна рядкост.

Контакт с болен и възможност от заразяване с бяс е изключително минимална. Предаването между хората е много рядко, въпреки че може да се случи чрез трансплантационна хирургия или, още по-рядко, чрез ухапване с разкъсване на кожата, целувки или сексуални отношения.

Бесът е винаги с фатален край, ако не бъдат взети навременни профилактични мерки в рамките на 24-48 ч. след ухапване или заразяване. Заболяването протича за около 2 до 5 дни. Клиниката е бурна и драматична, поради засягане на нервната система. Болните са тревожни, изпитват страх от смъртта, дразнят се от шум от светлина, могат да имат зрителни и слухови халюцинации. Смъртта настъпва следствие парализа на дихателната мускулатура.

Животоспасяващо средство е ваксината против бяс, която е единственият начин да се предотврати смърт. Ваксината може да бъде и профилактична, която се поставя на рисков контингент - ловци, горски работници и др.