Специално скринингово изследване за откриване на психични и поведенчески разстройства МКБ Z13.3

Психическите разстройства са психологични модели или аномалии, които биха могли да се отразят върху поведението и които не се считат за нормални. Свързват се със стрес или увреждане. Според СЗО една трета от хората в определен момент от живота си са имали такива оплаквания. Често се срещат депресията, алкохолизмът и умствената изостаналост. При тях се използват и скринингови тестове, поради възможността процесът на развитие да се забави или да се спре.

Депресията се очаква да бъде на второ място след заболяванията на сърдечно-съдовата система, по отношение на инвалидизиране на населението в света до 2020 год.

Депресията е психично разстройство, при което има чувство за меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност, унилост. Може да бъде провокирана от различни фактори - раждане, развод, загуба на близък човек. Депресивното разстройство е свързано с висока степен на множествена заболеваемост, самоубийство, рязко спадане на качеството на живот, загуба на желание за грижи към себе си и семейството.

Депресията е от два до три пъти по-честа при пациенти с хронични заболявания, отколкото при лица в добро физическо здраве. Насърчават се скрининги за депресивни състояния при пациенти с исхемична болест на сърцето (ИБС) и диабет.

Освен заболявания рискови фактори за развитие на клинична депресия е

• преживяна лична драма,
• личен или професионален провал и други.

На скрининг трябва да бъдат подложени лица, които са рискови за развитие на депресия, т.е. Специалното скринингово изследване за откриване на депресия обхваща една целева група, а не цялото население. Тестовете се състоят от въпроси за отношението на пациента към себе си и семейството си, за лични мотиви, неуспехи и самооценка. Резултатите от тези тестове не доказват депресия, а показват възможност да има такава. Възможни са и фалшиво положителни или отрицателни резултати при хора с моментни лични неуспехи, което не означа депресивно състояние в клиничен аспект. Задължително скринингът на депресията трябва да бъде безопасен, лесно поносима за пациента поради лабилността им. При данни за възможна депресия е добре пациентът да бъде консултиран с психиатър.

Алкохолизмът е болест, при която човек се намира в състояние на физическа и психическа зависимост от алкохола. Това води до промени в психиката, нарушения в обмяната на веществата, както и увреждане на някои органи и системи. Обикновено алкохолната зависимост възниква за по-дълъг период от време 10-15 години при хора често консумиращ алкохол в по-големи количества. По-голяма е честотата на мъжете, отколкото на жени с алкохолна зависимост.

Специално скринингово изследване за откриване на алкохолизъм са т.нар. анкетни карти, в които пациентът отговаря въпроси за честотата на прием на алкохол, по кое време на денонощието пие, може ли да прекара деня без алкохол.

Примерни анкетни въпроси:

1. Колко често в последната година сте били в състояние да си спомните какво се е случило предната нощ?

2. Наранявал/а ли сте се след прием на алкохол?

3. Близките ви загрижени ли са във връзка с честата алкохолна консумация?

Обикновено въпросниците включват няколко стъпки по тежест на въпросите. Скрининговите тестове са първата точка в превенцията на болестта.

При данни от тестовете, насочващи към алкохолизъм могат да се направят редица лабораторни данни, както и задължителни консултации с психиатър, тъй алкохолизмът е многофакторен проблем с комплексна генеза и специфично лечение.

Диагнозата умствена изостаналост при малките деца често се пропуска. Среща се от 2-3% от населението, по-често при момчета. Най-често се диагностицира до 18 годишна възраст. Колкото по-късно е поставена диагнозата умствено изоставане, толкова по-тежки и необратими са промените.

Може да се определи като познавателна способност, която е значително под средното ниво и значително намалява способността на тези деца да се адаптират в нова и променяща се среда.

Рискови фактори за развитие на умствена недостатъчност:

• генетична предразположеност,
• генетични мутации по време на развитие на плода,
• вредни фактори влияещи върху майката по време на бременността,
• възраст на родителите, заболявания в периода на новороденото - дифтерия, варицела, морбили, менингит, енцефалит, недохранване на кърмачето или неправилно хранене,
• някои отравяния (оловни),
• травми.

 Целта е откриване на генетично засегнати индивиди в първите дни след раждане и предотвратяване пълното развитие на заболяването. В България се провежда масов скрининг за фенилкетонурия (дефект в обмяната на аминокиселина - фенилаланин) и за хипотиреоидизъм.

Специалните скринингови изследвания за откриване на умствена изостаналост за много полезни, тъй като те могат да докажат такава и чрез ефективно лечение да спрат процеса на задълбочаване. Съвременни биохимични методи предлагат скрининг за следните заболявания по време на бременност: болест на Даун, дефекти на невралната тръба и на предна коремна стена. Изследванията се препоръчват на всички бременни жени. За тях изследванията са абсолютно безопасни , както и за плода.

Хората с умствена изостаналост да бъдат самостоятелни в определена степен и водят задоволителен за тях самите живот. От обществена гледна точка обаче те се нуждаят от повече грижи, а продължителността им на живот е скъсена. Специалните скринингови изследвания позволяват ранно откриване на умствена изостаналост, което позволява по-добри резултати при тези деца.