Специално скринингово изследване за откриване на новообразувание на пикочния мехур МКБ Z12.6

Ракът на пикочния мехур заема четвърто място по честота след рака на белите дробове, на простатата и на дебелото черво в развитите страни. В България е на девето място по честота. Всяка година се регистрират около 700 нови случаи на заболели, а смъртните са около 400. Мъжете боледуват по-често от жените, но заболеваемостта сред жените нараства след менопаузата. Средната възраст, при които се диагностицира заболяването е около 65 години.

Рискови фактори за развитие на рак на пикочния мехур са:

• Тютюнопушене,
• професионални вредности при производството на анилинови бои,
• радиация,
• някои лекарства,
• някои заболявания (доказано е, че диабетиците са с по-голям риск от развитие на рак),
• хормонални фактори,
• наследствена предразположеност,
• някои храни и напитки (високо хлорирана вода, соеви храни),
• шистозомиаза - паразитно заболяване, разпространено в Африка и близкия Изток, причиняващо се от паразит на име Schistosoma haematobium.

Ракът на пикочния мехур се диагностицира сравнително в ранен стадий. Най-честият и понякога единствен симптом при рак на пикочния мехур е хематурията, кръв в урината, която тревожи пациентите и ги кара да потърсят лекарска помощ. Проблемът в лечението на пикочния мехур обаче е, че тези тумори рецидивират до 70% от случаите и то до 12 месеца след проведено лечение.

Специално скринингово изследване за откриване на новообразувания на пикочния мехур все още не се прилага в широката практика. Използваните изследвания до този момент. За ранна диагноза рак на пикочния мехур се изследва:

1. Урина - наличие на кръв с или без кръвни съсиреци,

2. Цитологично изследване - търси ракови клетки в урината,

3. Туморни маркери. Това са специфични вещества в урината, които се отделят от раковите клетки. Има разработени няколко метода, които могат да насочат към диагноза тумор на пикочния мехур, но те сами по себе си не са достатъчни да я поставят категорично.

• Антиген на тумора на пикочния мехур (BTA), но повишени стойности може да има и при бъбречнокаменна болест или при инфекции на пикочните пътища. Открива се в урината.
• Immunocyt Тест, който търси в урината вещества като муцин или карциноембрионален антиген (СЕА), които често се срещат в раковите клетки.
• NMP22 тестът е ядрен протеин в туморните клетки. При нива на маркера над 10 U/ml може да се подозира тумор на пикочния мехур. Методи като цистоскопия, томография и биопсия поставят категорично диагнозата рак на пикочния мехур.

Скрининговите методи се прилагат предимно при хора с висок риск - боледували и оперирани, хора работещи в производството на анилинови бои или генетично предразположени.

По-рано поставената диагноза рак на пикочния мехур гарантира по-добри резултати на лечението и по-добра прогноза.