Последващо изследване след лечение на счупване МКБ Z09.4

Счупването или фрактурата представлява частично или пълно нарушение на костната цялост. Най-честата причина е травма в засегнатата зона. Има различни видове фрактури.

Според комуникацията с външната среда се делят на:

• закрити фрактури (не е нарушена целостта на кожата);
• открити фрактури (нарушена е целостта на кожата).

Според механизма, по който се получават счупванията, биват:

• директни;
• индиректни.

Според броя на фрагментите биват:

• двуфрагментни;
• трифрагментни;
• многофрагментни.

Лечението на фрактурите може да бъде консервативно и оперативно. Първият тип включва имобилизация чрез гипсова превръзка, ортеза, директна екстензия, външни фиксатори. До оперативно лечение се пристъпва, когато чрез консервативното, не може да се постигнат желаните резултати. Използват се за целта различни импланти: винтове, пирони, плаки, чрез които се осъществява фиксацията на засегнатите кости.

Като последващо изследване след лечение на счупване се назначава рентгенография. Чрез нея не само се диагностицират фрактурите, но и след оперативно лечение с поставяне на винтове, пирони и други, тя се назначава, за да се види, дали правилно са поставени съответните импланти и дали са фиксирани добре разместените фрагменти. Когато лечението на фрактурите е консервативно, също се прави контролно рентгенографско изследване, за да се провери, дали счупването е зараснало правилно.

При възрастни пациенти и особено, когато става дума за фрактури на долните крайници, се прилага следоперативно лечение с хепарин. Това се прави с цел да се предотвратят тромбо-емболични инциденти. В тези случаи като допълнително изследване се назначава проследяване на протромбиновото време.