Последващо изследване след химиотерапия по повод на други състояния МКБ Z09.2

Химиотерапията е метод на лечение, при който се използват различни химически вещества (цитотоксични медикаменти). Обикновено този метод се прилага успешно за лечение на ракови заболявания. Химиотерапията оказва влияние върху механизмите на делене и размножаване на туморните клетки. Освен за лечение на неоплазми този метод се прилага и за:

• лечението на автоимунни заболявания (множествена склероза, ревматоиден артрит);
• имуносупресия - потискане на имунния отговор например при трансплантиране на органи.

Последващо изследване след химиотерапия по повод на други състояния е важно да се прави, тъй като често настъпват неблагоприятни странични ефекти. Цитотоксичните вещества представляват клетъчни отрови, както за здравите, така и за нормалните клетки. Поради тази причина могат да доведат до редица нежелани ефекти:

• гадене;
• повръщане;
• потискане костно-мозъчната функция (намален брой на еритроцитите, левкоцитите и/ или тромбоцитите)
• нарушена бъбречна функция;
• увредена чернодробна функция и други.

Изследванията, които се назначават на пациента след преминат курс на химиотерапия, са:

• ПКК (пълна кръвна картина) – определяне на броя на еритроцитите, левкоцитите, тромбоцитите, хематокрит, хемоглобин
• биохимия – изследване на глюкоза, урея, креатинин, пикочна киселина, общ белтък,  албумин, чернодробни ензими (АСАТ, АЛАТ, ГГТП), алкална фосфатаза, С-рективен протеин и други.
• определяне на коагулационния статус.

Чрез лабораторните изследвания лесно могат да се диагностицират, настъпили в резултат на химиотерапията, увреждания и да се предприеме своевременното им лечение.