Последващо изследване след радиотерапия по повод на други състояния МКБ Z09.1

Радиотерапията или още лъчетерапията е лечебен метод, при който с помощта на високоенергийни  йонизиращи лъчи се въздейства върху засегнатата тъкан или орган.

Обикновено този метод се използва за локално лечение на неоплазми, но може да намери приложение и при други заболявания, като:

• тригеминална невралгия;
• тежко очно засягане при заболяване на щитовидната жлеза;
• птеригиум (триъгълно удебеление на конюнктивата, което се разпространява върху роговицата);
• вилонодуларен пигментен синовит;
• профилактика на келоиди;
• хетеротопна осификация и други.

Лъчелечението при незлокачествени заболявания не се използва широко, поради риска от развитието на рак в резултат на облъчването.

Последващо изследване след радиотерапия по повод на други състояния включва:

• пълна кръвна картина;
• биохимия;
• изследване на урина;
• някои инструментални методи: рентгенография, компютърна томография, ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) и други.

При голяма част от болните, преминали лъчелечение, се проявяват странични ефекти: умора, намален брой на белите кръвни клетки, зачервяване или изгаряне на кожата и други. Чрез тези изследвания лекарят може да прецени ефекта от проведената радиотерапия и как се е отразила тя на пациента.