Последващо изследване след хирургична намеса по повод на други състояния МКБ Z09.0

Хирургичната интервенция представлява сбор от различни механични въздействия върху тъканите и органите на пациента, които се извършват по определен алгоритъм и целят постигане на терапевтичен ефект, облекчаване състоянието на пациента или поставянето на диагноза.

Оперативното лечение е необходимо при редица заболявания. Хирургията е медицинска наука, която обхваща оперативни интервенции по цялото човешко тяло. С развитието на хирургията са се обособили много подспециалности, като:

• коремна хирургия – занимава се с лечението и диагностиката на травми и заболявания на коремната стена и коремните органи;
• гръдна хирургия – диагностицира и лекува травми и заболявания, които засягат гръдната стена, органите на дихателната система и медиастинума;
• неврохирургия - занимава се с диагностиката и оперативното лечение на травми и болести на главния, гръбначния мозък и периферните нерви;
• съдова хирургия - занимава се с поставянето на диагноза и хирургичното лечение на заболявания и травми, засягащи лимфната и кръвоносната системи.

Има още подспециалности на хирургията: кардиохирургия, пластична, лицево-челюстна хирургия, военна хирургия и други. Това показва, колко е всеобхватна хирургията. Тя се занимава с оперативното лечение на травми и заболявания във всяка част от човешкото тяло.

Последващо изследване след хирургична намеса по повод на други състояния е необходимо, за да се прецени състоянието на оперирания. При хирургичните интервенции могат да възникнат усложнения като:

• загуба на голямо количество кръв;
• инфекция, която може да доведе до сепсис;
• травмиране на съседни органи и тъкани;
• тромбоемболични усложнения и други.

За да се избегнат тези усложнения, важно значение има, както предоперативната подготовка и общото състояние на болния, така и постоперативните мерки, които се вземат.

Чрез извършването на следоперативни  изследвания се оценява състоянието на пациента и се преценява необходимостта от последващо лечение.

Например при загуба на голямо количество кръв, лабораторните изследвания показват анемия (понижен брой на еритроцитите и/или хемоглобина), нарушено алкално-киселинно равновесие. При диагностициране на тези отклонения се предприема своевременното им коригиране - кръвопреливане, включват се водно-солеви разтвори.

При съмнение за инфектиране по време на операцията, се правят микробиологични изследвания, за да се изолира патогенният причинител и да се започне адекватно антибиотично лечение.

След операция за профилактирането на тромбоемболичните усложнения, често се назначава хепарин. За целта е важно да се изследва коагулационният статус на пациента.

Последващите изследвания след хирургична намеса по повод на други състояния са много важни, за да се профилактират евентуални постоперативни усложнения.