Изследване и наблюдение след производствена злополука МКБ Z04.2

Професии, свързани с голяма интензивност и многобройни и еднообразни повтарящи се движения на крайниците, създават условия при липса на физиологично нормиране на труда за професионални увреждания и заболявания на опорно-двигателния апарат.

Те се развиват в областта на най-натоварената част от тялото и най-често водят до изолирани и комбинирани мускулни, сухожилни, инсерционни, лигаментарни, синовиални и хрущялно костни увреди.

Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което е станало по време и във връзка, а също и по повод на вършената работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието и може да причини временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Трудова злополука задължително подлежи на разследване от прокуратурата, държавни контролни органи или инспекцията на труда.

Разследването се извършва от комисия, която се назначава от осигурителя, която трябва да оцени професионалния риск, обезопасени ли са работните места, работното оборудване.

Роля за възникване на производствени злополуки имат — резки температурни промени, биологично остаряване на колагена, полова специфика, обменни нарушения и други.

Във всяка професия може да настъпи производствена злополука, но по-застрашени са работещите в тежката промишленост.

Изследване и наблюдение след производствена злополука се извършва от медицинската експертиза и е важна част от диагностичната, лечебна и профилактична дейност в лечебните заведения.

Изследване и наблюдение след производствена злополука включва експертиза на временната нетрудоспособност, експертиза на трайно намалена неработоспособност, както и даване на право за получаване на пенсия.

Медицинската експертиза може да определи временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност, да определи степента на увреждане.

Експертиза на професионалните болести се извършва от ТЕЛК, членовете на които се определят от министъра на здравеопазването със заповед.

Трудовата експертиза зависи от степента на вредата. При лека степен на увреждане при производствена злополука се налага диспансеризация, поликлинично лечение без откъсване от работната среда, а понякога и временно трудоустрояване. Средна степен на производствена злополука налага стационарно лечение, няколкомесечна временна нетрудоспособност, временно трудоустрояване, а при тежка степен на производствена злополука поведението е подобно, но често се налага продължителното лечение, трайно трудоустрояване.

Резултатите от експертизата се оформят в протокол, който съдържа подробни данни за пострадалото лице, мястото и времето на злополуката, както и обстоятелствата при които е станала (каква е работата, която извършва пострадалия), имало ли е отклонения от обичайната извършвана дейност по време на професионалната злополука.

Задължително разследване от държавните контролни органи има в следните случаи:

• всяка смъртна производствена злополука,
• всяка производствена злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи,
• производствена злополука довела до инвалидност,
• производствена злополука, причинила нетравматично увреждане — инфаркт, инсулт, психиатрични отклонения, атеросклероза, диабет, високо кръвно налягане и други, всяка декларирана злополука от пострадалия или негово семейство.

Според условията и реда при трудови злополуки пострадалото лице (или негови наследници) има право на парични обезщетения за временна нетрудоспособност, парично обезщетение при трудоустрояване, лична или наследствена пенсия за инвалидност, парични помощи за профилактика и рехабилитация, еднократна помощ при смърт.