Наблюдение при съмнение за друго заболяване на сърдечно-съдовата система МКБ Z03.5

Кардиомиопатиите са заболявания на миокарда, които се проявяват с кардиомегалия и бързо последваща сърдечна недостатъчност.

Те биват първични и вторични и могат да се наблюдават във всички възрастови групи.

Наследствения фактор при кардиомиопатиите е един от основните фактори, благоприятстващи развитието на заболяването. На този фон добавяне на инфекциозни, алергични, имунологични, медикаментозни и други агенти могат да играят роля както за възникване, така и за ускоряване на болестния процес фактори.

Наблюдение при съмнение за друго заболяване на сърдечно-съдовата система като кардиомегалията е важно особено при хора с фамилна анамнеза (болни от кардиомегалия близки родственици).

Някои вируси като Coxackie B вирус, вирусите на грипа, адено- и ЕСНО- вирусите, полиомиелитните и хепатитни вируси имат подчертан кардиотропизъм, поради което лица с генетична предразположеност трябва да се разпитват за преживяни инфекции и оплаквания от страна на сърдечно-съдовата система.

Етиологична роля за възникване на кардиомиопатия играят и редица паразитози (токсоплазмоза, ехинокок, малария, трихиноза), както и неинфекциозни фактори като: злоупотреба с медикаменти, интоксикация с газове, системна злоупотреба с алкохол, което трябва да се има в предвид при наблюдение при съмнение за кардиомиопатия.

Наблюдение при съмнение на друго заболяване на сърдечно-съдовата система включва отчитане на всеки симптом, свързан със сърцето като задух, който може да бъде в резултат на намалена контрактилна способност на лявата камера.

Всяка промяна в големината и работоспособността на сърцето трябва да бъде наблюдавана от лекар, особено при лица, фамилно обременени за кардиомиопатия.

Оплавания като тежест в гръдния кош, обща отпадналост, сърцебиене са характерни за болни с кардиомиопатия и се търсят насочено при снемане на анамнеза. Наблюдение при съмнение за кардиомиопатия включва инструментални изследвания като ЕКГ и ехокардиография.

При пациенти със симптоми на сърдечна недостатъчност без ясна етиологична причина и задълбочаваща се такава са суспектни за наблюдение и иследвания за кардиомиопатия.

Ендомиокардната биопсия се извършва най-често, когато има скорошно начало на неясна по произхода си сърдечна недостатъчност и е изключена коронарна болест.

Биопсията е полезна за диагнозата в над 50% от случаите с новопоявила се сърдечна недостатъчност.

При отрицателна биопсия с неизяснена етиологична сърдечна недостатъчност се налага наблюдение при съмнение за друго заболяване на сърдечно-съдовата система.