Наблюдение при съмнение за разстройство на нервната система МКБ Z03.3

Наблюдение при съмнение за разстройство на нервната система се състои от определяне на точната локализация на предполагаемия патологичен процес и уточняване на конкретната болестна единица и нейната етиология.

Локализацията на патологичния процес се установява преди всичко от намерените обективни нарушения при снемането на анамнезата и неврологичния статус.

Наблюдение при съмнение за разстройство на нервната система започва първо със снемане на анамнеза на предполагаемо неврологично болен.

От значение са детайли като: развитие на симптоми - остро или постепенно начало, хронологичната последователност на тяхната поява, напредват ли симптомите по тежест, имат постоянен характер или търпят обратно развитие, появявали ли са се в миналото подобни симптоми, имало ли е в началото прояви на възпаление и температура, предшествано ли е заболяването от други инциденти като травма, интоксикация, преохлаждане или прегряване, физическо натоварване и други.

От съществено значение е също дали пациентът страда от хронични заболявания като диабет или хипертония. При наблюдение на пациенти, съмнителни за заболявания на нервната система, изследващият трябва да се осведоми и за фамилната анамнеза, както и от начина на живот и евентуални вредни навици - употреба на алкохол, тютюнопушене, начин на хранене, професионални вредности.

Разпознаване на болестта у болния започва със задълбочено разпитване на пациента. Данните от анамнезата са субективни, тъй като са преживяване, оценка и разказ на болния. Същевременно тези данни съдържат значителна обективна информация, защото се явяват субективни отражения на реални болестни процеси.

Анамнезата има голямо диагностично значение, когато е задълбочена, изчерпателна. При неврологично болния анамензата представлява подробно описание на вероятни причини, появата на първите и следващи симптоми, хронология на развитието, взаимовръзката между тях и техните особености до момента на прегледа на болния или приемането му в болница.

Наблюдение при съмнение за разстройство на нервната система се базира на т. нар субективни явления, особено в началните етапи на заболяването. Такива субективни симптоми са:

• припадъци,
• пристъпи на главоболие, залитане, световъртеж, повръщане,
• бързопреходни парези,
• двойно виждане,
• загуба на речта,
• преходни вегетативни кризи от тахикардия, хиперхидроза, повишено отделяне на слюнка,
• пристъпи на нарушена ориентация.

При такива данни в анамензата оплакванията на болния трябва щателно да се изяснят, да се търсят придружаващи симптоми, както и сведения от близките и медицинските документи.

При главоболие например се уточнява в коя част на главата е, колко продължава, усилва ли се при навеждане, кашляне и кихане, придружава ли се от гадене и повръщане, има ли болка в тилната област, около слепоочията или в окото и очната област, пулсираща ли е болката, обхваща ли лицето, зъбите и устната кухина, придружава ли се от сълзене, носна секреция, зачервяване или бледност на лицето и други.

При добре снета анамнеза и неврологичен статус следва подкрепяне на диагнозата с необходимите параклинични (лабораточно - инструментални) изследвания.