Лабораторно изследване МКБ Z01.7

Основно място в клиничната диагностика заемат обективните методи на изследване.

Те могат да се групират в три групи:

1. Методи с помощта на които се установяват промени в тъканната структура на органите или в пространствените съотношения между тях (рентгенови изследвания, радиоизотопно сканиране, ехографски, ендоскопски и т.н. изследвания на органите).

2. Методи за функционално проучване на органи и системи чрез изследване на техните електрични, магнитни, механични или звукови свойства (ЕКГ, ЕЕГ, ЕМГ, фонокардиография), както и способността за отделяне или натрупване на изотопи, изследване на хемодинамиката, външно дишане и т.н. Методи за установяване на нарушенията в химичния и клетъчен състав на биологичните течности и тъкани — прежизнено или постмортално.

3. Методите на първите две групи могат да бъдат приложени непосредствено върху пациента, а последните са непреки — изискват непосредствено изследване на жизнен материал от пациента и се извършват в клинична лаборатория.

Тълкуването на резултати и използване на клиниколабораторна информация е от съществено значение за диагностичния процес при изграждане на диагнозата.

Клиничната лаборатория е самостоятелна медицинска научна дисциплина с подчертано комплексен и приложен характер.

Предметът на клиничната лаборатория включва лабораторното изследване на химичния и клетъчен състав на биологичните течности и тъкани на човешкия организъм в норма и патология.

Според резултатите от лабораторните изследвания един процес може да бъде определен като — предклиничен, латентен, ранен, напреднал, късен с неблагоприятен изход.

Лабораторните изследвания са важна част и в проследяване на ефекта от лечението, провеждане на лекарствено мониториране и отчитане на степента на възстановяване на организма. Важно е също и да се отчитат промени в лабораторните резултати при физиологични процеси.

Клиничната лаборатория е помощна наука в медицината и основна нейна цел е изясняване на връзката между получения резултат от изследването на даден пациент и предполагаемия болестен процес. Информативната стойност винаги се отнася до конкретно състояние или заболяване и до резултат на определен лабораторен показател.

Налице е единен диагностичен процес, в който се осъществява връзка между клинични, лабораторни, инструментални изследвания.

Резултатите от лабораторните изследвания имат многопосочно приложение в клиничната медицина:

• установяване на дефекти в развитието и/или нарушения в обмяната на веществата,
• откриване на рискови фактори с вероятност за развитие на заболяване,
• откриване на заболяването в начален, безсимптомен стадий,
• установяване на действителна или вероятна диагноза,
• изясняване на характера на нарушенията в органите и тъканите,
• изграждане на диференциална диагноза при клинично изявено вече заболяване,
• проследяване на хода на заболяването,
• контрол върху терапията,
• определяне на концентрации на медикаменти в биологични течности,
• откриване на токсични вещества.

Целта на лабораторните изследвания е получаване на достоверни резултати, които са реална оценка на истинските стойности и носят полезна информация.