Изследване за оценка на състоянието на развитието на юношата МКБ Z00.3

Юношеската възраст (адолесценция) е период от развитието на човека, обхващащ времето на преминаване от детството в зрялата възраст.

Адолесценцията обхваща периода от 10—11 годишна възраст до навършване на 21 години, но се наблюдават големи различия според пола, културата, социалната среда, етноса.

Терминът тийнейджър, получил широка популярност обхваща времето между 13 и 19 г.

Пубертет е процес, през който индивидът съзрява полово. При момичетата това е времето между 8 и 16 години, а за момчетата от 10 до 18 години.

Промените в този период обхващат биологичните, психологичните и психосоциални аспекти от живота на децата. По правило момичета и момчета до 18 годишна възраст са обект на педиатрията.

Изследване за оценка на състоянието на развитие на юноша обхваща изследване на правилното развитие и узряване на организма в този период.

Състоянието на пубертетното развитие се определя от хормонални промени, водещи до половото съзряване и довеждащи до промяна във физикалните белези.

Един от най-характерните белези на т.нар скок в растежа (максимална скорост на растежа при момчета с 10 см на година, максимална скорост на растежа пори момичета 7,5—8 см на година). Тези темпове на растеж имат индивидуален характер и зависят от наследствени фактори и от фактори на външната среда.

Узряването на костите е тясно свързано с половото развитие и биологичната възраст на децата. На стандартната костна възраст се появява и първата менструация.

Изследване за оценка на състоянието на развитието на юноша включва изследване на най-изразените биологични промени в този период. Основно се следи за физиологични и патологични отклонения като:

 - преждевременно адренархе (изолирано окосмяване в пубисната област при момчета, в някои случаи в аксилите преди 10 годишна възраст) и подлежи на лекарски контрол през 6 месеца, което може да насочи към заболявания на ендокринната система,

 - преждевременно телархе (изолирано преждевременно увеличаване на гръдните жлези у момичета),

 - увеличение на гръдните жлези при момчета,

 - несиметрично развитие на гръдни жлези у момичета,

 - ювенилна свръхмерна хиперплазия на гръдните жлези у момичета,

 - истински ранен пубертет,

 - късен пубертет,

 - конституционално изоставане в растежа и пубертетното развитие,

 - силно изразено акне,

 - окосмяване по лицето при момичета.

При момичета в началото на пубертета може да има менструални нарушения, което да е физиологично явление, поради незрялостта на половата система. Менструални нарушения като аменорея, дисменорея и дисфункционални маточни кръвотечения трябва да бъдат консултирани от гинеколог, тъй като ако са продължителни във времето могат да са признак на заболяване. 

През последното десетилетие се наблюдава увеличаване на заболявания, които са свързани със системно недостатъчно и неправилно хранене. Наблюдават се предимно при момичета. Такива са анорексичната невроза и булимията. Заболяванията са трудни за откриване и лечение, обикновено се диагностицират много късно, когато прогнозата е лоша. Поради това изследване за оценка на състоянието на развитие на юношата включва насочено търсене на хранителни разстройства.

Други проблеми на психологична основа в пубертета са употреба на наркотични вещества, тежки депресии, суицидни мисли, биполярни разстройства, някои видове шизофрения. Всяка притеснителна промяна в поведението, криеща рискове за подрастващите, трябва да бъде консултирана с психолог или детски психиатър.

Пубертетът е един от критичните периоди в живота на човека, който оказва влияние върху цялостното му развитие: соматично, сексуално и психично. Познаването на промените, настъпващи в пубертетната възраст, а също оценката на механизмите на тяхната поява следва да се наблюдава от лекари, педагози и родители.

Чрез правилно полагани грижи за физическото и психическото здраве на тийнейджърите и следене на състоянието на пубертетното развитие се създават благоприятни условия за развитие в границите на нормата.