Последици от умишлено самонараняване МКБ Y87.0
Умишленото самонараняване представлява акт на умишлено деяние, което включва контузии на собствената си телесна тъкан и най-често се извършва без суицидни намерения. Желанието за самонараняване е класифицирано като симптом на гранично личностово разстройство. Въпреки това, пациенти с други диагнози могат също да се самонараняват, включително и тези с депресия, тревожни разстройства, злоупотреба с вещества, хранителни разстройства, пост-травматично стресово разстройство, шизофрения.
Самонараняването често се свързва с минала анамнеза за травма и насилие, включително и емоционално или сексуално насилие. Най-често се среща в юношеска и млада възраст, обикновено между 12 и 24 години. Самонараняване в детството е сравнително рядко, но скоростта му се увеличава от 1980 г. насам. Въпреки това може да се появи на всяка възраст, включително и при възрастни хора.
Някои фактори могат да повишат риска при последици от умишлено самонараняване, като:
- женски пол
- възраст
- психични проблеми
- приятелски кръг
- семейна среда
- употреба на наркотични средства или алкохол
Самонараняването обикновено представлява повтарящо се събитие, което не се случва само веднъж. Най-често срещаната форма на самонараняване е рязане на собствената си кожа с помощта на нож, бръснач или парче стъкло. Най-честите области за нараняване на тялото са: китките, горната част на ръцете, вътрешната част на бедрата, горната част на гърдите. Самонараняването може да включва широк спектър от поведения като горене, удряне, поглъщане на токсични вещества, злоупотреба с наркотични вещества и др.
Последици от умишлено самонараняване включват:
- постоянни белези
- депресивни състояния
- чувство за безполезност, безпомощност или безнадеждност
- социална изолация
- инфектиране на раните
- летален изход
- предозиране на наркотичните вещества
- хранителни разстройства
Повече информация може да прочетете тук:
Коментари към Последици от умишлено самонараняване МКБ Y87.0