Непредоставяне на хирургична и терапевтична помощ МКБ Y66

Медицинската помощ включва диагностициране, лечение и профилактика на заболявания, травми и други физически и психически увреждания при хората.

Оказването на медицинска помощ е не само морално, но и законно задължение на медицинските лица: "Медицинските работници са длъжни да оказват първа медицинска помощ на нуждаещите се навсякъде и по всяко време." Предвижда се наказателна отговорност за лице, което упражнява медицинската професия (лекар, стоматолог, фелдшер, медицинска сестра и др.), ако след като бъде поканено, не окаже първа помощ на болен без уважителна причина.

Оправдание за непредоставяне на хирургична и терапевтична помощ не може да бъде факта, че повикването е направено, когато медицинският работник е свободен от служебни функции. Липсата на специални познания в една или друга област на медицинската наука не може да бъде също основание за отказ, тъй като медицинското лице може и е длъжно да окаже първа медицинска помощ от общ характер (неизискваща специални знания, прийоми, приспособления и др.) и ако е необходимо, да вземе мерки за незабавно изпращане на болния е специализирано медицинско заведение.

Неуважителна причина може да бъде например отказът на лекар да окаже помощ поради това, че е нощно време, че повикването е от друг район, че съществува възможност да се зарази от инфекциозна болест и др.

Уважителни причини за непредоставяне на хирургична и терапевтична помощ от спешен характер могат да включват: невъзможност на медицинското лице да изостави друг болен без опасност за живота му; боледуване на медицинското лице, чието заболяване може опасно да се влоши, ако той посети болния (например бронхопневмония); непреодолимо препятствие да стигне до болния, свързано с опасност за собствения му живот (пожар, наводнение и др.). В медицинската практика има немалко случаи, когато лекари самоотвержено са изпълнявали професионалния си дълг, макар че при това са излагали на опасност своя живот.

Ако лекарят смята, че той не е в състояние да лекува пациента поради отсъствие на някои съоръжения, инструменти, лекарства и др., той може да препоръча на пациента подходящо място за лечение.

При необходимост от специализирано лечение пациентът е насочен към специалист. Лекарят отказва да лекува пациента и го насочва към колега, защото в противен случай пациентът ще го сполети повече вреда, отколкото полза.

При лечение на пациент по спешност по етични съображения, лекарят може да не приеме да води по-нататъшното лечение на пациента (вид преждевременно прекратяване на хирургична и терапевтична помощ) и да го посъветва за някоя болница или специалист за по-нататъшно лечение.

Лекар може да откажа лечение на близък роднина - вид непредоставяне на хирургична и терапевтична помощ, ако смята, че може да възникне конфликт на интереси или собствената му преценка може да бъде компрометирана.

Някои лекари преждевременно прекратяват терапевтична помощ поради това, че смятат, че пациента не е спазил техните съвети или заповеди. Лекар не може да изостави пациент в средата на дадена операция.