Нараняване, дължащо се на военни действия с използване на огнестрелно оръжие и други видове обикновено въоръжение

от 08 юни 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Характерът и тежестта на видовете нараняване, дължащо се на военни действия с използване на огнестрелно оръжие и други видове обикновено въоръжение, се различават значително в различните битки и дори в различни области на една и съща битка. Леки вариации в размера, формата и теглото на патроните например могат да променят значително лезиите, които причиняват: доказателство е разрушителната сила на остър куршум в сравнение с тази на куршум с конична форма, използван преди това.

Условията, при които сраженията се извършват, също влияят върху раните. Тези битки, водени на открито и на далечни разстояния борба, са много различни от тези в укрепена война. Установено е също така, че инфекциозните усложнения са силно повлияни от терена, на който се провежда борбата. В сух, пясъчен, необработваем район например огнестрелните рани рядко се инфектират, докато тези, получени при обработваеми и силно наторени полета, почти винаги се заразяват с гнилостни микроорганизми и газова гангрена и тетанус са чести усложнения. Установено е също така, че нараняванията във военноморските сражения имат различен характер от тези, претърпени на сушата. Освен това наличието на воден басейн може да усложни бойното нараняване и да се случи например удавяне по време на военни действия.

Много други фактори, като например физическото и психическото състояние на хората, качеството на първата помощ, както и организацията на транспорта, също играят роля в определянето на характера и състоянието на раните, които трябва да се лекуват от военните лекари.

Тежестта на раната в резултат на нараняване, дължащо се на военни действия с използване на огнестрелно оръжие и други видове обикновено въоръжение, зависи от размера, формата и скоростта на проектила, обхвата на изстрела на оръжието и коя част от тялото е поразена.

Степента на разрушаване на тъканите, причинено от снаряда, е свързано с размера на временната кухина спрямо постоянната кухина в резултат на преминаване на проектила през тъканите. Размерът на кухината от своя страна зависи от следните характеристики: кинетичната енергия на проектила, отклонение, деформация, фрагментация (раздробяване).

Непосредственият вреден ефект на куршума обикновено е тежко кървене, а с него и възможността за хиповолемичен шок - състояние, характеризиращо се с недостатъчно доставяне на кислород до жизненоважни органи. В случай на травматичен хиповолемичен шок липсата на доставка на достатъчно количество кислород се дължи на загубата на кръв, тъй като кръвта е средство за доставяне на кислород в организма до клетките.

Незабавни ефекти могат да се получат, когато куршумът засегне жизненоважен орган като сърцето или увреди компонент на централната нервна система като мозъка. Често срещаните причини за смърт след нараняване от изстрел включват: голяма кръвозагуба; хипоксия, причинена от пневмоторакс; катастрофални щети на сърцето и големите кръвоносни съдове; увреждане на мозъка или централната нервна система.

Освен това огнестрелните рани обикновено включват висока степен на разрушаване и унищожаване на близките тъкани поради физическите ефекти на снаряда. Несмъртоносните огнестрелни рани могат да доведат до сериозни и дълготрайни последици, дори и след като жертвата да е имала успешно възстановяване. Обикновено последиците включват някаква форма на значително обезобразяване и/или трайна нетрудоспособност.

Времето за появата и степента на шока у пострадалия варира в зависимост от степента и мястото на увреждане и психическото състояние на пациента, когато е ранен. Например може да се наблюдава шок у деца, след като са били простреляни, дори след като е установено, че няма сериозно нараняване. В момента на увреждане пациентът изпитва усещане, което е различно описано: като удар на камшик, удар с пръчка или токов удар. Болката в началото не е много голяма, но по-късно става тежка и обикновено се свързва с интензивна жажда, особено когато пострадалият е загубил много кръв.

При всички форми на рани по време на война септична инфекция представлява основният риск, по-специално инфекция от стрептококи. Наличието на анаеробни организми въвежда допълнителна опасност на газова гангрена. Колкото по-рано раната се дезинфекцира, толкова по-голяма е възможността за намаляване на този риск. Ако почистването се извърши в рамките на първите шест часа, шансът за възпрепятстване на развитие на сепсис е добър.

Лечението на военни рани е древно изкуство, постоянно усъвършенствано, като се вземат предвид подобренията в оръжейни технологии, транспортирането, антисептичните практики и хирургичните техники. През по-голямата част от историята на войната повече войници са починали от болест, отколкото бойни рани, и заблуди по отношение на най-доброто време и режим на лечение за нараняванията често водят до повече вреда, отколкото полза.

От XIX-ти век смъртността от военни рани постепенно намалява, след като хирурзи от всички страни на конфликтите разработват системи за бързо преместване на ранените от бойното поле до полевите болници, където се извършва хирургично лечение.

Нараняване, дължащо се на военни действия с използване на огнестрелно оръжие и други видове обикновено въоръжение, може да включва например: раняване с куршум от винтовка, картечница, пистолет, оръжие със сачми, гумен; раняване с щик; раняване с барутен заряд и др.

Още информация за огнестрелни рани може да прочетете тук:

3.7/5 6 оценки

Напиши коментар 0 коментара

www.framar.bg
на 22 May 2025 в 01:45

Коментирайте "Нараняване, дължащо се на военни действия с използване на огнестрелно оръжие и други видове обикновено въоръжение МКБ Y36.4"

Нараняване, дължащо се на военни действия с използване на огнестрелно оръжие и други видове обикновено въоръжение МКБ Y36.4

Коментари към Нараняване, дължащо се на военни действия с използване на огнестрелно оръжие и други видове обикновено въоръжение МКБ Y36.4