Нападение с прилагане на пара, горещи изпарения и горещи предмети МКБ X98

Изгарянето от пара и горещи изпарения в повечето случаи се причинява от вряща вода. Изгарянето от пара и горещи изпарения може да бъде много тежко. Въпреки че кожата не се овъглява както е при термична травма от горещ предмет или пламъци, се появяват мехури и зачервяване. При трета степен изгаряне увреждането прониква дълбоко в кожата, като тя може да бъде бяла с наличие на множество мехури.

По-голям проблем представляват изгарянията на дихателните пътища от парата. Вдишването на пара може да причини сериозно увреждане на бронхите - бързо подуване на изгорената тъкан в дихателните пътища, в резултат на което да се блокира притока на въздух към белите дробове и да настъпи летален изход.

Симптомите на изгаряне на дихателните пътища при нападение с прилагане на пара, горещи изпарения и горещи предмети включват:

• овъглена уста и изгорели устни
• изгаряния по главата, лицето и врата
• хрипове
• промяна в гласа
• затруднено дишане
• кашлица
• опърлени косми от носа и веждите

Изгарянето с горещи предмети предизвиква различни по степен термични увреждания в зависимост от фактори като продължителността на експозицията, температурата на травматичния агент и др. Като цяло симптоматиката на термичната травма включва:

• мехури
• болка
• зачервяване на кожата
• оток
• бяла или овъглена кожа
• шок (бледа и влажна кожа, слабост, посиняване на устните и ноктите)

Тежестта на изгарянето в резултат на нападение с прилагане на пара, горещи изпарения и горещи предмети се определя от това колко дълбоко е увредена кожата.

Първата степен изгаряне е най-леката форма на термична травма. Обикновено уврежда само повърхностния слой на кожата - епидермиса, и се характеризира с болка и зачервяване, което при допир изчезва.

Втората степен изгаряне е класифицирана като изгаряне, което обхваща епидермиса и дермата. Представлява болезнено състояние, с поява на мехури, оток и зачервяване. Кожата е изключителна чувствителна при допир.

Третата степен изгаряния е тежко нараняване на кожата в резултат на висока температура. Термичната травма се разпростира в цялата дълбочина на кожата. Кожата може да е с тъмен (овъглен) или бял цвят. Изгорената площ е неболезнена, тъй като нервните окончания са изгорени и повредени от високата температура. Рискът от възникване на инфекции е голям.

При четвъртата степен настъпва увреждане и на структурите, лежащи под кожата - меки тъкани, мускули, нерви, кръвоносни съдове, сухожилия, кости. Има значителен риск от развитие на инфекции и други усложнения като например шок.

Кожата, един от най-големите органи в тялото, извършва редица жизненоважни функции, включително хомеостаза, терморегулация, имунологични функции, невросензорни функции и метаболитни функции (например витамин D). Кожата също така осигурява първична защита срещу инфекции, като действа като физическа бариера. Когато тази бариера е повредена, патогените имат директен път, за да проникнат в тялото, което може да доведе до инфекция.

Патогените, които инфектират раната от изгаряне, са предимно грам-положителните бактерии като метицилин-резистентните Staphylococcus aureus и грам-отрицателни бактерии като Acinetobacter baumannii-calcoaceticus complex, Pseudomonas aeruginosa и видове Klebsiella. Тези патогени се отличават с повишаващата им се устойчивост на широк спектър от различни антимикробни агенти. Раните от изгаряне често се заразяват и с гъбични патогени.

Прочетете още информация:

• Въздействие на пара и горещи изпарения мкб X13
• Въздействие на горещ въздух и газове мкб X14
• Съприкосновение с горещи битови прибори мкб X15
• Съприкосновение с горещи нагревателни уреди, отоплителни радиатори и тръби мкб X16
• Съприкосновение с горещи двигатели, машини и инструменти мкб X17
• Съприкосновение с други и неуточнени нажежени и горещи вещества мкб X19