Съприкосновение с други и неуточнени нажежени и горещи вещества МКБ X19

Кожата е най-големият орган в човешкото тяло и изпълнява редица жизненоважни функции. Тя предпазва вътрешните тъкани и органи от инфекциозни микроорганизми и други вредни агенти от околната среда.

Потните жлези, намиращи се в дермата, отделят пот и помагат за регулирането на телесната температура. Изпотяването съдържа малки количества натриев хлорид, холестерол, алуминий, урея, тоест играе роля и в регулацията на състава на телесните течности.

Намиращите се в кожата нервни окончания реагират на докосване, натиск, топлина, студ, болка и т.н., тоест кожата служи и за сетивен орган, който дава възможност на човек да се адаптира към променящите се условия на средата.

Друга функция на кожата е синтезът на витамин Д, който е от съществено значение за растежа и правилното функциониране на организма.

Изгарянето представлява нараняване на кожата или друга органична тъкан, предизвикана предимно от топлина. В световен мащаб изгарянията са сериозен проблем за общественото здраве.

Изгарянето е петата най-разпространена причина за смърт вследствие на злополука при деца и възрастни. Децата страдат по-често от термични травми, както и уврежданията при тях са по-сериозни поради по-тънката им и фина кожа.

Сериозността на термичното увреждане в резултат на съприкосновение с други и неуточнени нажежени и горещи вещества зависи от това колко дълбоко е нараняването и кои тъкани обхваща. Изгарянето се разделя на четири степени в зависимост от тежестта му.

Първата степен на изгаряне включва само най-повърхностния слой на кожата - епидермиса. Кожата е болезнена, топла, зачервена, при допир побелява. Възможен е минимален оток.

При втората степен изгаряне увреждането засяга и дермата. Обикновено причинява силна болка и оток. Кожата е с еритема и мехури, изпълнени с ексудат. Възможно е да има увреждане на потните жлези и космените фоликули.

Вследствие на третата степен изгаряне има деструкция на кожата в цялата й дълбочина. В мястото на термично увреждане липсва чувствителност поради поражения на нервните окончания. Цветът на кожата може да бъде кафяв, червеникаво-кафяв, черен, бял или червен.

Кръвоносните съдове, потните жлези, мастните жлези и космените фоликули са унищожени. Загубата на течности и метаболитните нарушения при тази степен са сериозни.

При четвъртата степен има увреждане и на подлежащите структури - меки тъкани, мускули, нерви, сухожилия, кости. Кожата е овъглена. При трета и четвърта степен се наблюдават белези след оздравяването. Освен това при тях има висок риск от възникване на шоково състояние и развитие на инфекции.