Въздействие на други уточнени фактори МКБ X58

Слънчевата активност е понятие, което обобщава появата и промените на редица слънчеви явления - протуберенси, хромосферни взривове, петна, факели, флоули, гранули и др. Огромен брой данни показват важната роля на метеорологичните фактори за функционирането на човешкия организъм. Те от своя страна се повлияват от слънчево-космическите явления.

Установено е, че енергията на слънчевото корпускуларно излъчване променя геомагнитния фон, нивото на йонизация и на атмосферното електричество, барикоциркулационния режим, атмосферното налягане, образуването на фронтове и циклони. Вариациите на геомагнитното поле също имат отношение към динамиката на климатометеорологичните процеси. Тези фактори оказват влияние върху атмосферните валежи, наличието на суша, количеството на озона и космическия прах във въздуха, радиоактивната еманация в приземния слой и др.

Възможните механизми на слънцето при въздействие на други уточнени фактори върху биосферата, съответно върху човека, са два: пряк - чрез електромагнитни излъчвания (ултравиолетови, видими, инфрачервени лъчи, радиочестотни вълни), и косвен - чрез влияние на геофизичните фактори (геомагнитно поле, йонизация на въздуха, атмосферно електричество, климатометеорологични промени в тропосферата и др.).

Вариациите на слънчевата активност и на геомагнитното поле предизвикват у човека промени, близки до тези, които се наблюдават у животни при действието на изкуствени слаби магнитни полета. Медико-биологичните и статистическите изследвания доказват действието на геомагнитното поле върху централната нервна система, което има предимно задържащ характер.

Повлияват се и функциите на вегетативната нервна система и сърдечно-съдовата система. Установено е, че при повишаване на слънчевата активност състоянието на болки с хипертония и атеросклероза се влошава. В периоди на висока слънчева и геомагнитна активност зачестяват и случаите на инфаркт на миокарда. Установена е връзка между появата на признаци на влошено коронарно кръвообращение у болни с хипертония и исхемична болест на сърцето и промените на геомагнитното поле.

Слънчево-космическите фактори и геомагнитното поле могат да окажат определено влияние на кръвта и кръвосъсирването. При повишаване на слънчевата активност се наблюдава намаляване на броя на левкоцитите и тромбоцитите и относително повишаване на броя на лимфоцитите. Променя се бактерицидната активност на кръвта и слюнката.

Вариациите на слънчевата активност и геомагнитното поле корелират и с редица инфекциозни заболявания и други патологични процеси: белодробни кръвоизливи и емболии, цереброспинални менингити, туберкулоза, еклампсии и прееклампсии, психози, инсулти, онкологични и кръвни заболявания, остри пристъпи на глаукома и др.

Промените в слънчевата активност не са непосредствена причина за развитието на патологични процеси и увреждания. Те играят роля на външен импулс, на фактор, който в известна степен променя условията на външната среда и предизвиква изменения на метеорологичната обстановка, на атмосферното електричество и йонизацията, на радиоактивността в приземния слой и на други геофизични явления и процеси.

Организмът на човека е приспособен към промените на факторите на външната среда. Но при развитието на някои заболявания компенсаторните му възможности намаляват. Болният организъм като система, изведена от устойчивото равновесие, става особено чувствителен към външните въздействия, в това число и към вариациите на хелиогеофизичните фактори.

Метеорологичният комплекс включва температура, влажност и движение на въздуха, инфрачервена радиация, атмосферно налягане, атмосферно електричество, йонизация на въздуха и валежи. Хигиенното значение на метеорологичния комплекс се определя от влиянието му върху човешкия организъм.

За да се поддържа нормалният топлинен баланс на организмите, е необходимо съчетание на метеорологичните фактори с оптимални стойности. Освен върху терморегулацията метеорологичният комплекс като част от въздействие на други уточнени фактори оказва определено влияние и върху другите системи, здравословното състояние, самочувствието и работоспособността.

Температурата на въздуха в даден район зависи от: географската ширина, надморската височина, сезона, атмосферната циркулация, релефа на местността, наличието на водни площи и растителност.

При продължително топлинно въздействие вследствие на обилното потоотделяне организмът се обезводнява, усилено се извеждат минерални соли и витамини, дейността на сърдечно-съдовата система се интензифицира, нарушава се нормалното функционално състояние на централната нервна система, смущава се ендокринната дейност. В резултат на загубите на вода и хлориди намаляват стомашната секреция и бактерицидността на стомашния сок, с което се създават условия за развитие или провокиране на възпалителни процеси. При рязко прегряване на организма се развива т.нар. топлинен удар.

При продължително въздействие на ниски температури в организма възниква топлинен дефицит. Кожната температура, особено на откритите повърхности, чувствително се понижава. Тактилната сетивност намалява. Ограничава се съкратителната способност на мускулните влакна, най-вече на ръцете, което се отразява върху координацията на движенията и работоспособността. Кислородната обмяна в клетките се нарушава, настъпва блокиране на окислителните ензими, изтощаване на гликогеновия запас и разстройство на липидната обмяна. Поради наркотичното действие на ниските температури нервната дейност се нарушава, наблюдават се адинамия и сънливост, които са причина за замръзвания и т.нар. бяла смърт сред туристи и алпинисти.

Местното охлаждане, особено на долните крайници, способства за развитието на простудни заболявания, което се свързва с рефлекторното понижение на температурата на носната лигавица. Под влияние на ниските температури зачестяват ангините, фарингитите, трахеитите, бронхитите, пневмониите и др.

Влажността на въздуха показва степента на неговото насищане с водни пари. Този метеорологичен фактор може да се характеризира с няколко показателя, като за човека от най-голямо значение е относителната влажност на въздуха. Влажността на въздуха съществено коригира въздействието на температурата върху организма, като повлиява топлообмяната между него и външната среда.

При околна температура, близка до телесната, топлоотдаването чрез предаване, провеждане (конвекция, кондукция) и излъчване се затруднява. Ефективен способ за отдаване на топлина при ниска влажност става потоотделянето (изпарението). При висока влажност то силно се ограничава и настъпва прегряване на организма. Ниската температура също влияе по различен начин в зависимост от влагата на въздуха. При висока влажност и ниска температура е възможно преохлаждане, но ако въздухът е сух (с малка влажност), поради малката му топлопроводност охлаждането се ограничава.

Значителното изсушаване на въздуха влияе отрицателно върху здравето, самочувствието и работоспособността. Лигавиците на устата и носоглътката изсъхват и се напукват, появява се чувство на силна жажда. У малки деца и особено у кърмачета може да възникне обезводняване. Сухият горещ въздух и неговото движение (вятър) действат угнетяващо върху самочувствието и настроението и благоприятстват прегряването на организма.

При ниски температури вятърът (движение на въздушни маси) допринася за охлаждането и за появата на простудни заболявания. Силният вятър, най-вече продължителният, влошава самочувствието и нервно-психичното състояние на човека и може да обостри някои хронични заболявания. Особено неблагоприятно е действието на фьона - силен топъл сух и богат на положителни йони вятър.

Поради земното притегляне масата на атмосферата оказва налягане върху земната повърхност. Максимално е налягането на приземните въздушни маси, тъй като плътността им е най-голяма. Вследствие на намаление на плътността и масата с покачване на височината налягането пропорционално се понижава. У чувствителни лица, особено болни, резките промени на атмосферното налягане могат да причинят метеотропни реакции и заболявания.

Значението на налягането на атмосферата става отчетливо в условията на високите полета и планините. Парциалното налягане на кислорода намалява пропорционално на понижението на атмосферното налягане и се създават възможности на хипоксия или кислороден глад. Чрез компенсиране организмът се приспособява, но до височина 4000 м, след което могат да настъпят патологични изменения и смърт.

Въздушната среда се йонизира при разделянето на електронеутралните молекули и атоми с образуването на положителни и отрицателни йони. Основни йонизатори са високоенергийните излъчвания при радиоактивните процеси, космическите, рентгеновите и ултравиолетовите лъчи. Йони се образуват и до силно нагрети повърхности, при електрични разряди и при някои механични процеси - дезинтеграция, балоелектризация (морски пробой, водопади) и др. Зелените насаждения също могат да повлияят йонизацията на въздуха.

Обикновено в приземните слоеве на атмосферата преобладават леките отрицателни йони. В жилищните и особено в промишлените зони по-голям е броят на положителните йони. Увеличение на броя на отрицателните йони има в близост до горски масиви, фонтани, водопади, край скалист морски бряг.

Докато ефектът на отрицателни йони е полезен и благотворен, този на положителните йони е неблагоприятен при въздействие на други уточнени фактори. При инхалация на положителни аеройони се наблюдава забавен ритъм на мозъчните биотокове, понижение на фагоцитарния индекс на кръвта и на глобулиновите фракции, увеличаване на артериалното налягане и др.

Основен източник на природни електромагнитни вълни от радиодиапазона са атмосферните разряди, наречени още атмосферици. Към естествените електромагнитни вълни се отнася и слънчевото радиоизлъчване.

Радиофонът в отделни райони вследствие на изкуствените радиовълни стотици пъти превишава нивото на естествените радиовълни от съответните диапазони. В условията на населените места основните източници на радиочестотни електромагнитни вълни са антенните системи на радио- и телевизионните предаватели, радиорелейните станции, радиолокаторите и др.

Радиолокацията се използва в най-различни области - авиация, корабоплаване, метеорология, астрономия, георедия и др. Радиолокационните установки работят главно в свръхвисокочестотния диапазон в импулсен режим, при който електромагнитната енергия се излъчва за микросекунди, но с огромна мощност.

Доказано е, че вредно влияние оказват не само радиовълните с голям интензитет (термично действие), но и тези с относително по-малък (нетермично действие). При действието на последните се установяват функционални изменения на централната нервна система, на сърдечно-съдовата и ендокринната система, промени в морфологичния състав на кръвта и в обмяната на веществата.

Времето е динамично съчетание на метеорологичните и космическите фактори върху дадена територия в определен момент (час, ден). В зависимост от състоянието му то може да бъде оптимално или да предразполага към остри и хронични заболявания или към разстройства на топлообмяната и терморегулацията.

Човешкият организъм е добре адаптиран към плавните, периодични промени на времето. Рязката промяна на времето обаче е много силен дразнител, който може да причини редица смущения. Нарушенията в организма, които са предизвикани от апериодичните (резките) промени на времето и преминаването на синоптичен фронт, се наричат метеотропни реакции или заболявания - метеопатии. Такива са ревматичните реакции, различните миалгии, невралгии, мигрената, зачестяването на инфаркти и инсулти, спонтанните аборти, тромбозите, обострянето на язвената болест, хипертоничната болест и др.

Едновременно се наблюдава церебрален симптомокомплекс, който се проявява с повишена раздразнителност, общо нервно възбуждане, главоболие, безсъние, кръвотечения на носа, задух, тахикардия. У някои по-чувствителни лица се установява депресивно състояние, вялост, световъртеж, чувство на напрежение и страх, гадене и повръщане.

Най-изразена метеотропност се наблюдава в периоди с увеличаване на атмосферната циркулация, когато се извършва смяна на въздушните маси с контрастни физични свойства. Например при преминаване на топъл фронт у лица с хронични сърдечно-съдови и белодробни заболявания се появяват оплаквания от обща слабост, отпадналост, сънливост и кислородна недостатъчност. Причината за хипоксичния ефект е понижена плътност на кислорода във въздуха вследствие на хипобарията и хипертермията, характерни за циклоните и топлите фронтове.

Нахлуването на хладни въздушни маси (ниска температура на въздуха, повишено атмосферно налягане, силен вятър) може да предизвика спастични реакции, особено у болни с хипертонична болест, бронхиална астма, нефро- и холелитиаза. Такива реакции се наблюдават понякога и при наличието на топъл фронт. Появата на патологични реакции и обострянето на хроничните заболявания се наблюдава не само по време на преминаването на синоптичен фронт, но и непосредствено преди и след наличието му на дадена територия.

Механизмът на възникване на метеотропните реакции и заболявания при въздействие на други уточнени фактори не е установен окончателно. Приема се, че основно влияят електричните и електромагнитните фактори, които променят електричните параметри на организма, функционалното състояние на централната нервна система, тонуса на съдовете и обмяната на веществата. Наблюдават се и смущения в биохимичните процеси - повишено съдържание на холестерол и протромбин в кръвта, понижена активност на каталазата и пероксидазата.