Липса на храна МКБ X53

Храната е основна биологична потребност на човека. Чрез нея постъпват в организма необходимите му вещества за растежа и развитието на организма, за запазване на здравето и живота.

Рационалното хранене задоволява нуждите на организма от енергия и хранителни вещества. Рационалното хранене представлява разнообразен, балансиран, съобразен с физиологичните нужди на организма от енергия, хранителни (белтъчини, мазнини, въглехидрати) и биологично активни съставки (витамини, биомикроелементи и др.) режим на хранене.

В днешно време в някои от страните по света недохранването като резултат от липса на храна е основен социално-икономически и здравословен проблем. Според данни на Международната комисия по земеделие и прехрана от гладуване и недохранване страдат около 30 милиона души.

Около 70 % от децата в тези страни са засегнати от липсата на храна и недохранването. Като последствия от това възникват ранна смърт, увредено здраве, изтощение, нарушения във физическото и нервно-психическото развитие.

При системно недохранване се предизвиква общ белтъчно-калориев недоимък, който води до алиментарна дистрофия и маразъм.

При частично недохранване и дефицит на белтъчини в храната се понижават защитните сили на организма, който става по-малко издръжлив към неблагоприятните фактори на околната среда. Източници на протеини са: месо, риба, яйца, мляко и продуктите им и др.

Белтъчините са задължителна и незаменима съставка на храната. Те изпълняват преди всичко пластична функция и осигуряват растежа и развитието на организма. Протеините са нужни при: синтеза на плазмени белтъци, ензими, хормони, антитела, хемоглобин и други биологично активни съединения; за стимулация на трофичните процеси, за поддържане на реактивността на организма.

Белтъчините са единственият източник на хранителен азот за организма. Белтъчините могат да се използват и като източник на енергия, особено при недостатъчно количество на въглехидрати и мазнини в храната.

Продължителният недостиг на белтъчини в храната предизвиква предимно ензимни нарушения - нарушават се основната обмяна, топлопродукцията, серумните белтъци. Минералните соли и витамините не се усвояват напълно.

Белтъчният дефицит в организма причинява разграждането на тъканни белтъчини и отрицателен азотен баланс, намаляване на рефлекторната възбудимост на централната нервна система. Забавят се растежът и развитието на младите организми.

Белтъчният дефицит може да причини хранителни анемии. Недостатъчният прием на протеини е съпроводен с недостиг на желязо, фолиева киселина, витамин В12. Болните развиват обикновено ортохромна нормоцитна анемия. Белтъчният недоимък се среща често при хроничен алкохолизъм.

Недоимъчното белтъчно хранене се разглежда като вероятен етиологичен фактор в развитието на хроничен панкреатит. Доказано е, че бедната на белтъчини храна с дефицит на метионин и холин води до развитие на чернодробна стеатоза, която може да еволюира в цироза.

Типично хипобелтъчно състояние е заболяването квашиоркор. То е разпространено сред деца, които приемат предимно растителна храна, бедна на белтъци. Характеризира се с общо изоставане на ръста, телесната маса, отоци по тялото, забавяне на психичното развитие и влошаване на функциите на всички органи и системи.

Мазнините представляват основен източник на енергия и топлина за организма. Те играят роля при функционалното развитие на нервната система и увеличават съпротивлението на организма срещу неблагоприятните фактори на средата.

Мазнините съдържат биологично активни вещества, които определят и биологичното има значение: ненаситени мастни киселини, мастноразтворими витамини, фосфатиди. Недостатъчният прием на мазнини има значение основно поради дефицитния внос на есенциални полиненаситени мастни киселини и фосфолипиди, които имат отношение за възникване на атеросклерозата.

Полиненаситените мастни киселини играят важна роля в обмяната на веществата, притежават значително хипохолестеролемично, хиполипидемично и хипотензивно действие. Дефицитът на полиненаситени мастни киселини влияе отрицателно на развитието на растящия организъм и върху здравето на възрастния организъм.

В резултат на недоимъка на полиненаситени мастни киселини възникват кожни и бъбречни промени, потиска се репродуктивната функция, намалява се еластичността на съдовете. Дефицитът на мазнини причинява и нарушения в централната нервна система и зрителния анализатор.

Въглехидратите изпълняват важна роля при синтеза на амино- и нуклеиновите киселини, гликоген, оказват влияние за поддържане на нивото на кръвната захар, предоставят енергия на организма.

Недостатъчното количество въглехидрати причинява компенсаторно повишаване на белтъчния катаболизъм, което води до използване на приетите белтъчини за енергийни цели вместо за пластични цели. Дефицитът на въглехидрати води до хипогликемия и развитие на ацидоза.

Витамините представляват нискомолекулни органични съединения. Необходими са за растежа и възстановяването на клетките, за протичането на всички биохимични реакции, за повишаване на защитните сили на организма.

При продължителна липса на храна, богата на витамини, организмът развива хипо- и авитаминоза. Хиповитаминози обикновено се развиват през зимата и пролетта поради ограниченост на пресните зеленчуци и плодове.

Продължителното приемане на минимално количество витамини предизвиква появата на субхиповитаминозно състояние, което се характеризира с влошаване на самочувствието, намаляване на работоспособността и отслабване на защитните сили на организма.

Минералните вещества в организма участват в поддържането на алкално-киселинното равновесие, във водно-солевата обмяна, в изграждането на костната система, във функциите на ендокринните жлези.

Класическите заболявания при недостиг на биоелементи са: ендемична гуша при недостиг на йод, кариес при недостиг на флуор, рахит.