Увреждане при запалване или разтапяне на пижама (риза) МКБ X05

Изгарянията от дрехи са сериозна причина за значителни наранявания и смърт, особено при хора от третата възраст, където инцидентите са свързани главно с халати, пижами и нощници.

Повечето тъкани, използвани при правенето на облеклото, могат да горят, но някои са по-запалими от други. Материали като смес от памук и полиестер, вискоза и акрил обикновено са по-горими от 100 %-вия полиестер, вълна, коприна.

Дизайнът на дрехите също е важен елемент при опасност. Широките дрехи с дълги ръкави са с по-голям риск от запалване близо до огън.

Облеклата, които най-често са свързани с наранявания от изгаряния, са пижами, нощници, халати и по-ефирни дрехи, направени от високозапалими материали. Запалената цигара, пепелта от цигарата, кибритът или запалката са основна причина за запалване на облеклото.

Някои тъкани от полиестер се считат на трайно огнеустойчиви. Това е така, защото пожароустойчивите свойства се намират в молекулната структура на влакната.

Много естествени влакна, включително и памук, могат да бъдат локално третирани с химикал, който намалява запалимостта на тъканта до такава степен, че тя става почти негорима. Някои синтетични тъкани могат да бъдат третирани с химикали след производствения процес по същия начин като естествените влакна като памук.

Когато един плат е определен като постоянно огнеустойчив, неговата труднозапалимост е налице през целия "живот" на плата. Тъканите, които са локално третирани с химикали, загубват свойството си да са незапалими с течение на времето.

Винаги трябва да се следва инструкциите за пране и грижа за платовете и дрехите, които са третирани с пожароустойчиви химикали. Ако не се направи, това може да доведе до намаляване на тяхната резистентност към огън.

В резултат на увреждане при запалване или разтапяне на пижама (риза) се получават различно по степен изгаряния в зависимост от тяхната тежест.

Първата степен е най-леката степен изгаряне. Тя уврежда само повърхностния слой на кожата - епидермиса. Изгореното място е болезнено, зачервено, влажно. При допир еритемата изчезва.

При втора степен изгаряне има налице нараняване и на втория слой на кожата - дермата. Има наличие на мехури, изпълнени с ексудат, едем, зачервяване. Чувства се значителна болка.

В резултат на трета степен изгаряне цялата дълбочина на кожата е разрушена. Няма болкова симптоматика на изгорената зона поради унищожаване на нервните окончания. Цветът на кожата може да е бял или овъглен.

Четвъртата степен изгаряне е най-тежка. Тя причинява термична травма и на структурите под кожата - мускули, нерви, кръвоносни съдове, сухожилия, кости. Кожата има овъглен вид.