Въздействие на друго нейонизиращо излъчване МКБ W90

Въздействие на друго нейонизиращо излъчване включва въздействие на: инфрачервено, лазерно и радиочестотно излъчване.

Инфрачервените лъчи представляват електромагнитни вълни, като тяхната дължина на вълната е по-голяма от дължината на вълната на видимата светлина.

Инфрачервено лъчение излъчват всички нагрети тела. Най-мощният природен източник на инфрачервени лъчи е Слънцето. Инфрачервената радиация е компонент и на производствения микроклимат.

Най-мощни източници на инфрачервени лъчи в производствена обстановка са: разтопеният и нагрят метал; нагретите стени и отвори на пещите; откритите пламъци; нагретите конструкции и циментовите пещи; тръбопроводите; електромедицинската апаратура; откритите отоплителни пещи и др. Промишлената инфрачервена радиация надвишава значително напрежението на слънчевата.

Инфрачервените лъчи се поглъщат от биологичните тъкани и имат главно термичен ефект. Действието зависи от интензивността им и не се изчерпва само върху повърхността на тялото - кожа и подкожна тъкан. Те проникват през костите и достигат важни органи - мозък, бели дробове, сърце, бъбреци.

Инфрачервената радиация с умерена интензивност оказва стимулиращо действие върху организма и съдейства за намаляване на простудната заболяемост. При голяма интензивност предизвикват повишаване на температурата на органите, съпроводено от съответните клинични прояви.

Развива се симптоматиката на топлинен удар - нарушава се водно-минералния баланс и на хемодинамиката, предизвикани от усиленото потене и от прекомерната дилатация на периферните съдове. Настъпва хипохлоремия, повишава се вискозитетът на кръвта, повишават се хемоглобинът, броят на еритроцитите, кръвната захар и други съставки на кръвта.

Поемат се големи количества течности, които не утоляват жаждата, понеже не се задържат в кръвообращението и тъканите. Стомашният сок се разрежда, намаляват смилателните и антисептичните му свойства, създават се условия за диспепсии и други стомашно-чревни разстройства. Установява се диастолична хипотония, тахикардия, намаление на систоличния обем и др.

Директното действие на инфрачервените лъчи върху незащитена глава води до хиперемия на менингите, до кръвна стаза в мозъчните полукълба и до повишаване на вътречерепното налягане. Тези промени се съпровождат от силно главоболие, нервна възбуда, чувство на тревожност и безпокойство.

В тежки случаи могат да се наблюдават клонично-тонични гърчове, замъглено съзнание, коматозно състояние и дори летален изход.

При дългогодишно облъчване на очите у работници от металургията, които наблюдават разтопен метал в пещите или разтопено стъкло в стъкларската промишленост, може да се развие т.нар. инфрачервена катаракта, известна още като "катаракта на стоманолеярите" или "катаракта на стъклодухачите", която се признава за професионално заболяване.

Инфрачервената катаракта започва с потъмняване на лещата най-напред в едното око, бавно се развива, но рано довежда до намаляване на зрението, понеже се разполага централно.

Радиовълните са вид електромагнитни вълни. Възникват с помощта на проводник, през който протича променлив ток с висока честота, а се излъчват чрез антена.

Най-голяма биологична активност при въздействие на друго нейонизиращо излъчване, осъществило се с радиовълни, имат радиовълните от свръхвисокочестотния диапазон (микровълните).

Дециметровите вълни проникват дълбоко в тъканите, поглъщат се от вътрешните органи и оказват пряко действие върху тях. Сантиметровите вълни се задържат в подкожната тъкан, а милиметровите облъчват само повърхностния слой на кожата. Тяхното действие се изразява в повлияване на кожните рефлексогенни зони.

Особено чувствителни към радиовълновото въздействие са нервната система, сърдечно-съдовата система и тестисите, където се наблюдават дистрофични промени.

Радиовълните с ултрависока и свръхвисока честота намират приложение в радиоизлъчването, радиорелейните земни и спътникови връзки, радиолокацията, космонавтиката, телевизията, медицината, метеорологията, промишлеността (при обработка на метали), за битови уреди (микровълнови печки).

При действие на радиовълни с голяма интензивност погълнатата енергия се превръща в топлинна. При действието на импулсни електромагнитни полета се изменят структурата на белтъчните молекули, условията на хидратация, дехидратация, функционалното състояние на клетките.

Максимална хипертермия настъпва в лишените от кръвоносни съдове тъкани и органи, като например очната леща, чието продължително облъчване може да доведе до развитие на катаракта, тестисите и др.

При по-малка интензивност на електромагнитните полета, характерно за съвременното производство, липсва описаното топлинно действие. В тъканите попадат субтермични (олиготермични) дози радиовълни, предизвикващи реакции на клетъчно и молекулно ниво.

Клиничната картина на остро действие на радиовълните се наблюдава рядко, само при аварии и при нарушаване на правилата на безопасна работа. То се проявява с вегетативно-съдови кризи, пароксизмална тахикардия, адинамия, кръвотечение от носа и левкоцитоза.

Хроничното действие на радиочестотни електромагнитни полета с малка интензивност има полиморфни клинични прояви. Водещи са нервните и сърдечно-съдовите смущения, които могат да бъдат групирани в три относително характерни синдрома: астеничен, астено-вегетативен с вегетативно-съдова дисфункция и хипоталамичен (диенцефален).

Астеничният синдром се наблюдава в началния стадий на заболяването след 3-5-годишна експозиция. Той се проявява с главоболие, световъртеж, отпадналост, раздразнителност, намалена работоспособност, отслабване на паметта, безсъние, кошмарни сънища и др.

Сърдечно-съдовите смущения се изявяват на фона на тази нарастваща астения обикновено след 5-10-годишна експозиция, като се оформя астено-вегетативния синдром с вегетативно-съдова дисфункция. Тя може да бъде от хипотензивен или хипертензивен тип.

Вегетативно-съдовата дисфункция от хипотензивен тип има по-благоприятно протичане. Към описаните по-горе астено-невротични реакции се добавят преходни хипотензивни състояния с понижаване предимно на систоличното артериално налягане. Понякога има тежест или болка в сърдечната област, тенденция към синусова брадикардия и ортостатична лабилност на пулса.

Вегетативно-съдовата дисфункция от хипертензивен тип възниква след продължителен период на астено-невротични реакции. Тя има по-голяма клинично значение поради по-неблагоприятното си протичане.

Характеризира се с пристъпи от хипертензивни реакции със значително повишаване на артериалното налягане, с упорити болки в сърдечната област, сърцебиене и др. В интервалите между тези пристъпи се установява изразена ортостатична лабилност на пулса и на артериалното налягане.

При продължително въздействие на друго нейонизиращо излъчване с микровълни може да се развие хипоталамична недостатъчност - диенцефален синдром. Той се изявява с пристъпи от диенцефални кризи, побледняване или зачервяване на лицето, хиперхидроза, стягащи болки в сърдечната област, субфебрилитет, повишено артериално налягане.

Радиочестотното излъчване може да предизвика ендокринни смущения: хипертиреоза, овариална хипофункция, импотентност и др.

Лазерите са квантови генератори на електромагнитни вълни от инфрачервения, видимия и ултравиолетовия диапазон при използване явлението на индуцирано излъчване. Квантовите генератори представляват резонатори, в които е поместена активна среда, съдържаща атоми във възбудено състояние.

Активната среда е твърда (кристал), течна, газообразна или плазмена. Индуцира се под действието на външен източник на енергия - лампи, постоянно или променливо електрично поле. Излъчването е с точно определена дължина на вълната, честота, посока, кохерентно, с висока плътност, което позволява при нужда да се концентрира колосална енергия в определена точка.

Особеният характер на лазерните лъчи благоприятстват широкото им приложение в промишлеността, военната техника, строителството, съобщенията, медицината, научните изследвания, холографията и др.

В промишлеността се използват при обработка на дълготрайни температуроустойчиви материали и сплави, за пробиване, за рязане и заварки при високо налягане, за калибриране, в приборостроителната промишленост и др.

В медицината лазерите се прилагат все по-широко в офталмологията, хирургията, неврохирургията, онкологията, стоматологията и др. Използват се и в различни устройства за физиотерапия, акупунктура и при друга апаратура за лечебни и профилактични цели.

Лицата, работещи продължително време с лазерни установки, могат да бъдат подложени на: лазерно облъчване, пряко отразено и дифузно, импулсен шум, токсични прахове и газове.

Основен патогенетичен механизъм при пряко попадане на лазерния лъч (в аварийни условия) при въздействие на друго нейонизиращо излъчване е термичният му ефект. Той мигновено може да достигне стотици градуси и да причини - изгаряне на тъканите - локална некроза с рязко очертани граници, последващо асептично възпаление и цикатризиране.

Вторият важен патогенетичен механизъм е механичният разрушителен ефект на лазера. Той е резултат от описаното рязко повишаване на температурата, което води до мигновено изпаряване на течните съставки в тъканите и до внезапно повишаване на вътреклетъчното и вътретъканното налягане.

Освен това в облъчените тъкани възникват честотни колебания, електромагнитни полета, фотохимични процеси и др., които могат да причинят не само функционални, но и структурни промени в различните органи и системи.

В производствени условия се наблюдават основно хронични увреждания от разсеяни, отразени лазерни лъчи. Те не проникват през кожата, а почти изцяло се задържат в повърхностния й слой и могат да предизвикат хиперпигментация или еритеми.

Дразнейки рецепторите, те предизвикват рефлекторни функционални смущения в дейността на нервната и сърдечно-съдовата система, които се изразяват с подчертано влошаване на самочувствието в края на работния ден, тремор на ръцете и клепачите, повишена уморяемост, нарушена терморегулация.

Постепенно се оформят астеничен и астено-вегетативен синдром с лабилност на пулса и артериалното налягане, склонност към хипер- или хипотензивни реакции, синусова брадикардия и др.

Най-подчертано се уврежда зрителния анализатор. Намаляват цветната и контрастната чувствителност, както и адаптацията към тъмнина. Наблюдават се структурни промени в очните тъкани, чиято локализация зависи от проникващата способност на лазерния лъч.

Ако дължината на вълните му е от инфрачервения диапазон, той се абсорбира от повърхностните тъкани на окото - роговица, леща, конюнктиви и др. Лазерен лъч с дължина на вълната, съответстваща на видимия спектър, преминава през роговицата и лещата и се поглъща от ретината.

В зависимост от това могат да се наблюдават точковидни или ивичести мътнини, както и груба фибриларна структура в очната леща, а също така дребноогнищни дегенеративни промени в макулата и в парамакуларната зона на ретината.