Потъване във водата и удавяне поради авария на водно превозно средство МКБ V90

Потъване във водата и удавяне поради авария на водно превозно средство може да се случи например при: преобръщане на лодката; потапяне на лодката; падане или скачане от горящ плавателен съд или от разрушено водно превозно средство, или при друга авария на водното превозно средство.

Удавянето се определя като вид асфиксия от механичен вид, която е следствие от изпълване на дихателните пътища с течно вещество.

При попадане на пострадалото лице във водата започват усилени и безпорядъчни движения от негова страна. Първоначално жертвата извършва дълбоки вдишвания, след което настъпва волево задържане на дишането с период около 30-40 секунди. Появяват се хипоксемия и хиперкапния.

Кислородната недостатъчност не може да се компенсира от редките излизания над водата. Развива се инспираторна диспнея в резултат на натрупалата се в кръвта въглена киселина.

Навлезналата вода осъществява дразнене на лигавицата на трахеята и големите бронхи, при което се отделя слуз. Тя образува дребномехуреста пяна заедно с остатъчния въздух в белите дробове. Пяната изпълва постепенно просвета на дихателните пътища.

Развива се експираторна диспнея поради дразнене на дихателните пътища от чуждото тяло (течността). Вследствие на задълбочаване на асфиксията жертвата губи съзнание и развива тонични и клонични гърчове.

Следващата фаза се характеризира с относителен покой - прекратяват се дихателните движения, мускулният тонус пада, при което тялото се отпуска и пада на дъното.

Следва фаза на терминални дихателни движения. При извършването им водата постъпва в дълбочина на дихателните пътища, изпълва и крайните отдели на белите дробове.

Настъпва окончателно спиране на дишането. Сърдечната дейност продължава няколко минути след спиране на дишането.

Диагностицирането на удавянето се извършва чрез установяване на морфологични промени и лабораторни методи.

При външния оглед на труп, извлечен от водата, се наблюдават редица промени. Едни от тях сочат за смъртта от удавяне, а други, че трупът е престоял във водата.

Видовохарактерен признак за удавяне е дребномехурестата пяна. Установява се под формата на сивкаво-белезникава топка около устата и носните отвори. Пяната е гъста, устойчива, запазваща формата си часове, а след засъхване започва да се рони. Пяната има наличие на чужди тела - песъчинки, примеси от тиня, водорасли и др.

Цианозата на лицето и точковидни кръвоизливи под конюнктивата на клепачите и очните ябълки е друг признак за удавяне.

При престой на трупа във водата се развиват мацерационни изменения, които не са признак за удавяне, но имат значение за установяване приблизително продължителността на престоя на тялото във водата. Те обхващат цялата кожа, но са най-забележими в областта на дланите и стъпалата, където роговият слой на епидермиса е най-дебел.

Мацерационните изменения са резултат от дифузия на водата и набъбване на роговия слой с последващо отделяне на епидермалния слой от подлежащите тъкани. Тези изменения зависят много от температурата на водата, солевия състав, облеклото и др.

При около 25 % от труповете се установяват различни травматични увреждания - охлузвания, кръвонасядания, рани, счупвания на кости и т.н. Нараняванията могат да бъдат прижизнени, агонални или послесмъртни.

Прижизнените могат да бъдат причинени от удари при падане във водата, от удари върху твърди тъпи предмети по време на падането и т.н.

Агоналните увреждания се получават по време на диспнеята, при придвижване на трупа във водата и др. Те се различават много трудно от послесмъртните. Възможно е нараняването от различни водни животни.

При вътрешния оглед се установяват силно раздути бели дробове, със заоблени ръбове, припокриващи сърцето и с наличие на отпечатъци от ребрата. Под плеврата личат множество подплеврални кръвоизливи, които са един от признаците на смърт от механична асфиксия.

В трахеята и бронхите могат да се намерят чужди тела - песъчинки, тиня, водорасли. Поради гълтателните движения, които извършва давещият, в стомаха и горната част на тънкото черво се намира течност.

Наличието на течност в синусите на клиновидната кост се обозначава като признак на Свещников и е характерен белег на смърт при удавяне.

При хистологичното изследване на белия дроб може да се установят: участъци на остър емфизем с разкъсване на междуалвеоларните прегради; умерено раздуване на алвеолите с наличие в тях на оточна течност; участъци на ателектаза; участъци с непроменена белодробна тъкан.