Лице, намиращо се в лек автомобил и пострадало при неговото сблъскване със закрепен или стационарен обект МКБ V47

Травматичните увреждания на лице, намиращо се в лек автомобил и пострадало при неговото сблъскване със закрепен или стационарен обект, за в пряка зависимост от: вида и особеностите на неподвижния предмет; скоростта, с която се е движила колата; нейните характеристики; особеностите на кабината на колата и т.н.

Закрепени обекти могат да бъдат: паднали камъни при свличане на скали; пътен знак; ограда или заграждения; съоръжение, разделящо пътното платно; мантинела; стълб; дърво и т.н.

Лекият автомобил се характеризира като моторно превозно средство на четири колела за превоз на пътници или товар.

В днешно време проектирането на автомобили е насочено към създаване на по-голяма безопасност, комфорт и ефективност. За тази се произвеждат коли с електронни системи и двигатели с минимален разход на гориво. Аеродинамичната форма на автомобилите пък намалява въздушното съпротивление.

В зависимост от предназначението и формата им се различават няколко вида автомобили - седан, хечбек, многоместни, спортни, състезателни, пикап, специализирани и др.

Най-масово използваният начин за моторизиран транспорт в днешно време е автомобилът - около 600 милиона е броят на автомобилите в света в началото на 21-ви век.

Предпочитанието към леките автомобили се обуславя от редица положителни характеристики на колата: осигуряване на по-голяма безопасност при инциденти чрез предпазни съоръжения; по-бърза и удобна форма на транспорт отколкото други видове транспорт; няма затруднения при превоза на няколко пътника и по-голямо количество багаж; както и не е зависима от атмосферни условия и разстояния.

Купуването и поддръжката за лек автомобили изисква големи разходи: за гориво; за части и ремонти; за пътни такси и застраховки и т.н. Голям проблем на автомобилите са градските задръствания и намирането на места за паркиране.

Нараняванията на лице, намиращо се в лек автомобил и пострадало при неговото сблъскване със закрепен или стационарен обект, се разполагат основно по главата, долните крайници и предната част на тялото.

Основните механизми за получаването им са удари в части на кабината, сътресение на тялото и в някои случаи притискане.

По време на удара тялото се изтласква напред и нагоре, при което главата се удря в стъклото или тавана на кабината. Получават се много на брой порезни рани по главата, лицето и предните крайници, в дълбочината на които могат да се намерят частици стъкло. В резултат на по-тежки злополуки се получават многофрагментни счупвания на черепа и увреждане на мозъка.

Долните крайници на водача се удрят в таблото за управление, в резултат на което се образуват фрактури на бедрената кост, разкъсни рани, охлузвания и кръвонасядания в мястото на удара. При по-силен сблъсък може да се получат фрактури на тазовите кости и прекъсване на ставни връзки.

Ударът във волана се локализира в гръдната област на водача и се съпровожда с охлузвания и кръвонасядания, които често отразяват неговата форма. Възможни са навяхване и счупване на костите на дланта, фрактури на ребра и стернума и образуването на гръден капак.

Уврежданията на вътрешните органи с гръдната и коремната кухина са резултат от сътресението на тялото и се съпровождат с размествания и разкъсвания.

Рязкото спиране при удара води до травми в шийната област и по-горе намиращите се гръдни прешлени поради прекомерно сгъване. Получават се увреждания на гръбначния стълб, които са по-ярко изразени по задната му повърхност.

Травмата от притискане на тялото се осъществява чрез удар от части на автомобила и последващо притискане, получено от силна деформация на автомобила. Уврежданията са разположени основно в гръдната и коремната област. Образуват се фрактури на ребра, в резултат на което следва увреждане на белите дробове. При по-силно притискане се установява разкъсване и смачкване на вътрешните органи.