Последици от счупване на черепа и костите на лицето МКБ T90.2

Фрактура на черепа представлява счупване на една или повече от осемте кости, които съставляват мозъчния дял на черепа, а фрактура на костите на лицето - счупване на една или повече кости, изграждащи лицевия дял на черепа. Тези видове фрактури имат потенциал да причинят последици от травми, класифицирани в рубриката S02.-.

Обикновено фрактурата възниква в резултат на удар с тъп предмет. Сред най-честите причини за поява на счупване на черепа и костите на лицето са: падания, нападения, спортни травми, произшествия с моторни превозни средства, удари от юмруци или предмети, взривове, огнестрелни оръжия.

Ако силата на удара е прекалено голяма, костта може да се счупи в или близо до мястото на удара и да причини увреждане на подлежащите структури, като мембрани, кръвоносните съдове, мозъка, и редица потенциални последици от счупване на черепа и костите на лицето. Всеки значим удар в главата води до мозъчно сътресение, с или без загуба на съзнание.

Симптомите на счупване на черепа и костите на лицето зависят от локализацията и степента на нараняване. Признаците на увреждане на мозъка включват:

• изтичане на гръбначномозъчна течност
• повишено вътречерепно налягане
• кръв в ушите
• парализа на крайници
• признаци на сътресение - виене на свят, главоболие, гадене, чувство за слабост, промени в зрението, замаяност, затруднена концентрация

Други признаци, които са типични за фрактура на мозъчния или лицевия дел на черепа, включват:

• болка
• неспособност за движение на лицето или устата
• кръвонасядания на очите и/или лицето
• подуване, чувствителност в мястото на травмата
• главоболие
• загуба на слуха

Съществуват четири основни типа на черепни фрактури:

• линеарни
• депресионни
• диастазни
• базиларни

Потенциалните последици от счупване на черепа и костите на лицето в случай на линеарни фрактури на черепа могат да включват: диастаза (раздалечаване на шевовете), венозна синусова тромбоза и епидурален хематом.

Депресионните черепни фрактури носят риск от повишаване на вътречерепното налягане, кръвоизлив в мозъка и развитие на инфекция или замърсяване с патогени. Риск от развитие на гърчове съществува.

Диастазните фрактури на черепа се появяват най-вече при бебета и малки деца.

Базиларните черепни фрактури се срещат рядко. Те могат да доведат до усложнения като диастаза (раздалечаване на шевовете), повишено вътречерепно налягане, директно увреждане на мозъка, парализа на лицевия нерв, псевдоаневризми, каротидно-кавернозна фистула. Рискът от инфекция не е висок.

Наличието на сътресение или черепна фрактура в пациенти с травма без вътречерепен кръвоизлив или фокални неврологични дефицити може да доведе до дългосрочни увреждания на когнитивните функции и емоционална лабилност. Невропсихична дисфункция може да се появи в резултат на фрактура на черепа дори без вътречерепна патология или по-тежко нарушение на съзнанието.

Лицевите фрактури се класифицират на:

• максиларни фрактури - счупвания на горната челюст
• le fort фрактури - фрактура на горната част на челюстта и друга структура на лицето, като носната и устната кухина
• мандибулна фрактура - счупване на долната челюст
• ябълчна фрактура - счупване на скулата

Лицевите наранявания имат потенциала да предизвикат обезобразяване и загуба на функцията, например слепота, увреждане на нерви или затруднено движение на челюстта, с дългосрочни физически и емоционални последици.

Въпреки че рядко е животозастрашаващо, лицевото нараняване може да бъде смъртоносно, тъй като може да предизвика обилно кървене или въздействие върху дихателните пътища. Дихателните пътища могат да бъдат блокирани поради кървене, подуване на околните тъкани или увреждане на структури.

Други последици от счупване на черепа и костите на лицето могат да бъдат синузит и инфекция в случай на фрактура на челната кост.

Диагнозата се поставя въз основа на неврологичен преглед, образно изследване (компютърна томография), изследване на ушите и носа за течност (гръбначномозъчна течност изтича от ушите или носа, когато има увреждане на мозъка).

Лечението на фрактури на черепа зависи от локализацията и степента на увреждането: стабилизиране на пациента, хирургическа намеса (ако е необходима), медикаментозна терапия.