Отмиране и отхвърляне на неуточнен присаден орган и тъкан МКБ T86.9

Отмиране и отхвърляне на неуточнен присаден орган и тъкан е процес, при който имунната система на реципиента атакува трансплантирания орган или тъкан.

Имунната система на тялото обикновено го предпазва от вещества, които могат да бъдат вредни, като например микроби и отрови. Тези вредни вещества имат протеини, наречени антигени, които покриват техните повърхности. Веднага след като тези антигени навлязат в тялото, имунната система разпознава, че те не са от тялото на този човек и са чужди, и ги атакува.

Когато човек получи орган от някой друг по време на трансплантационна операция, имунната система на реципиента може да го разпознае като чужд. Това е така, тъй като имунната система на приемателя на трансплантата открива, че антигените върху клетките на органа са различни и не съвпадат. Несъответстващи органи или органи, които нямат голямо съвпадение, могат да предизвикат реакция на отхвърляне.

Лекарите използват лекарства, които потискат имунната система на реципиента. Целта е да се попречи на имунната система да атакува наскоро трансплантирания орган. Ако не се използват тези лекарства, тялото почти винаги ще стартира имунен отговор и ще унищожи чуждата тъкан.

Съществуват три вида отмиране и отхвърляне на неуточнен присаден орган и тъкан.

Свръхострото отхвърляне се появява няколко минути или часове след трансплантацията. Присадената тъкан трябва да бъде отстранена веднага.

Острото отхвърляне може да се появи по всяко време от първата седмица след трансплантацията до 3 месеца след това. Всички реципиенти имат някаква реакция - лека или по-тежка, на остро отхвърляне.

Хроничното отхвърляне може да се осъществи след много години. Постоянният имунен отговор на тялото срещу новия орган или тъкан бавно уврежда трансплантата.

Симптомите зависят от трансплантирания орган или тъкан, но като цяло признаците на отмиране и отхвърляне на неуточнен присаден орган и тъкан включват:

• функцията на органа може да започне да намалява
• общ дискомфорт или неразположение
• повишена температура
• грипоподобни симптоми, включително втрисане, болки в тялото, гадене, кашлица и задух
• промени в теглото
• промени в сърдечния ритъм
• болка на мястото на трансплантацията
• подуване в областта на органа

Биопсия на трансплантиран орган може да потвърди, че той е отхвърлен. Рутинна биопсия често се извършва, за да се открие отхвърлянето по-рано, преди да се развият симптомите. Други изследвания, които могат да бъдат извършени при съмнения за отхвърляне на орган преди назначаване на биопсия, могат да включват в зависимост от вида на трансплантата компютърна томография, рентгенография, ултразвуково изследване, лабораторни тестове за органните функции.

Целта на лечението е да се предотврати отхвърлянето на присадения орган или тъкан чрез прием на медикаменти, потискащи имунната система.

Прогнозата е вариабилна. Някои органни и тъканни трансплантации са по-успешни от други. Ако започва отхвърлянето, лекарства, които потискат имунната система, могат да спрат този процес. Повечето хора трябва да вземат тези медикаменти до края на живота си.

Въпреки че се използват лекарства за потискане на имунната система, трансплантацията на орган или тъкан все още може да не е успешна поради отхвърлянето.

Единични епизоди на остро отхвърляне са лесни за лечение и по-рядко водят до органна недостатъчност.

Хроничното отхвърляне е водеща причина за увреда на трансплантата. Органът бавно губи своята функция и започват да се появяват симптоми. Този тип на отхвърлянето не може да бъде ефективно лекувано с лекарства. На някои хора може да се наложи друга трансплантация.