Други усложнения, свързани със сърдечни и съдови протези, имплантати и трансплантати МКБ T82.8

В рубриката други усложнения, свързани със сърдечни и съдови протези, имплантати и трансплантати се включват следните усложнения:

• емболия
• фиброза
• хеморагия
• болка
• стеноза
• тромбоза

Златен стандарт за оценка на сърдечната функция след хирургични интервенции, състоящи се в поставяне на сърдечни и съдови протези, имплантати и трансплантати представлява ехокардиографското изследване.

Най-често усложненията при този тип операции се дължат на две основни причини: обструкция и/или регургитация. В резултат от обструкцията може да се наблюдава първично компрометиране, тромбоза, панус, механична обструкция, ендокардит. В резултат от регургитацията може да се развие дехисценция, ендокардит, хемолиза. Други усложнения могат да бъдат тромбоемболизъм и кървене.

Регургитацията се среща най-вече при сърдечно клапно протезиране. Минималната такава, обикновено е нормална при всички механични протези. При съответното клапно протезиране се използват определени степени, чрез които се установява тежестта на регургитацията. Например при аортното клапно протезиране (АоКП) степените са:

1. лека-регургитация до 10%
2. умерена-регургитация до 10-25%
3. тежка-регургитация над 25%

При биологичните клапи протезната регургитация се установява все по-често, тъй като ехокардиографските апарати са с все по-висока чувствителност. Регургитацията може да бъде парапротезна и транспротезна, като те се различават по своя произход. По принцип всички парапротезни регургитации са патологични, но е възможно те да са малки и да нямат особено клинично значение. Обикновено се срещат сравнително често след операция, но те се самокоригират спонтанно при покриване на шевовете на пръстена от ендотела. Транспротезната регургитация е нормална при почти всички механични клапни протези и при някои биологични.

Емболичните усложнения се наблюдават с най-висока честота при поставяне на коронарен байпас. Периферните такива, като например венозна тромбоемболия (ВТЕ), обикновено клинично не са важни в повечето случаи, но понякога те служат за предвестник на масивна симптоматична десностранна венозна тромбоемболия, включително и животозастрашаващи и фатални събития.

За съжаление трудно може да се определи кой точно пациент ще развие ВТЕ или кои ще страдат от редките, но смъртоносни тромбоемболии. Доказано е, че пациенти с потенциално нисък риск, могат да развият следоперативно тежки емболични усложнения. Тъй като няма патогномонични клинични симптоми, насочващи директно към тези състояния, диагностиката става още по-трудна. Масивната белодробна емболия е най-тежкото следоперативно емболично усложнение, което се среща по-рядко при този тип операции.

Повече информация за белодробен тромбоемболизъм ще намерите в:

– Белодробен емболизъм МКБ I26

Фиброзирането, като усложнение се среща най-често при клапно протезиране. Наблюдава се анормално удебеляване на сърдечните клапи, поради неподходяща пролиферация на сърдечните фибробласти, но по-често се отнася до разпространението на фибробласти в сърдечния мускул. Фиброзиралият сърдечен мускул е по-твърд и с ограничена подвижност, поради което се развива клинична картина на сърдечна недостатъчност.

Болката след поставяне на сърдечни и съдови протези, имплантати и трансплантати може да се дължи на разнообразни причини. Обикновено се препоръчва консултация с лекар, при анамнеза за болкова симптоматика. Тъй като при определена група болни, (например с полиневропатия) сериозни състояния могат да бъдат пропуснати, поради липсата или усещането за минимална болка. Може да се дължи на ангина, но най-често тя е от мускулен или сухожилен характер.

Обструкцията представлява затрудняване или забавяне на притока на кръв. Може да се дължи на стеноза, тромбоза и други. Тя се среща по-рядко при поставяне на биологични клапи. Обикновено първият признак за дисфункция са задебелените платна. При около 60% от хората, при които се наблюдава задебеляване на платната се налага реоперативна намеса в рамките на 2 години. Един процент от биологичните клапни протези развиват дисфункция в резултат на скъсване или дегенерация.

Тромбозата след клапно протезиране е рядко, но сериозно усложнение. Най-често се среща при механичните протези.