Остра реакция на чуждо вещество, случайно оставено при изпълнение на процедура МКБ T81.6

В рубриката остра реакция на чуждо вещество, случайно оставено при изпълнение на процедура се включва перитонитът-асептичен (химичен).

Перитонитът е местно или дифузно възпаление на серозната обвивка на коремната кухина-перитонеума. Перитонеумът (коремница) е коремна ципа, която е съставена от два листа: париетален (външен) и висцерален (вътрешен) лист. Висцералната плевра покрива вътрешните органи, а париеталната плевра е пристенна. Пространството между двата листа се нарича перитонеална кухина (cavitas peritonealis). Кухината е изпълнена със серозна течност, която намалява триенето.

Това състояние може да се причини и вследствие от инвазивни манипулации или хирургични интервенции в коремната област. Такива могат да бъдат операции в областта, пункции, биопсии, лапароскопски интервенции, при неспазване на правилата на асептика и антисептика. Други причини могат да бъдат оставени случайно чужди тела в оперативното поле, като марли, инструменти, скалпели, щипки, кърпи и други. Оставените чужди тела могат да предизвикат обструкция или перфорация на органи като стомах, черва, панкреас, жлъчен мехур, което да предизвика възпаление на околната тъкан последвано от локален, впоследствие и дифузен перитонит.

Перитонитът спрямо причинителите се разделя на септичен (инфекциозен) и асептичен (химичен). Инфекциозният се причинява най-често от бактерии, най-вече E. coli и Klebsiella pneumoniae, по-рядко и от гъбични инфекции. Асептичният се дължи на неблагоприятното въздействие на стомашния сок, панкреасни ензими, кръвта, жлъчката и други. Асептичният перитонит обикновено бързо преминава в септичен, поради включването на чревния лумен в процеса.

Независимо от причината, клиничната картина е подобна при всички видове перитонит. По клинично протичане перитонитът може да бъде остър и хроничен.

Характерна е фазовост в развитието на перитонита.

Първата фаза е ранна, развива се от 12 до 24 часа и се нарича още реактивна фаза. Тази фаза съвпада с началните признаци на основното заболяване, които стават по-остри. Температурата е висока до септична. Появява се остра болка, която много бързо обхваща целия корем. Може да бъде маркиран фокусът на пика на болката. В тази фаза симптомът на Щеткин-Блумберг е положителен, който гласи палпация на корема с бързо оттегляне на пръстите. Когато се появи болка при рязкото оттегляне на ръцете, симптомът е положителен. Болният е в принудително положение, та нар. "поза на ембриона", като всеки опит да смени положението на тялото е последван от болка.

Втората фаза е късна, развива се от 12 до 72 часа и се нарича още токсична фаза. Тази фаза може да бъде подвеждаща, тъй като се наблюдават външни признаци на подобрение. Болките намаляват, болният изпада в състояние на летаргия или еуфория. Външният вид е типичен: изострени черти на лицето, бледост, гадене и/или повръщане. В някои случаи повръщането може да бъде много болезнено. Наблюдават се още олигурия, намалена или липсваща перисталтика ("мъртва тишина").

Третата фаза е крайната, развива се от 24 до 72 часа. В тази фаза преобладават признаците на декомпенсация. Болният е в прострация, отнася се с безразличие към това, което се случва и показва признаци на психично разстройство. Болният се описва с т.нар "Хипократово лице". Болният е в терминално състояние, с всички признаци за шок. Смъртността в тази фаза е най-голяма и стига до 90%.

Диагнозата се поставя най-вече на базата на клиничните данни–положителен симптом на Щеткин-Блумберг, мускулен дефанс, откриване на свободен газ под диафрагмата чрез рентгенографско изследване, защитени с лабораторните данни за наличие на инфекция — левкоцитоза, неутрофилия, увеличена СУЕ.

Поставянето на диагнозата перитонит е основание за извършване на операция в спешен порядък, тъй като това е животозастрашаващо състояние. Перитонитът може да бъде фатален, въпреки най-добрите усилия на медицинския персонал. Това често се дължи на разпространяващата се инфекция чрез кръвта (септичен шок).