Неглижиране или изоставяне МКБ T74.0

Липса на грижи или изоставяне е преобладаваща форма на синдром на малтретиране при деца. Неглижиране или изоставяне обикновено се характеризира с постоянен модел на липса на адекватни грижи и се наблюдава при лица в близък контакт с детето.

Децата се нуждаят от подходяща храна, вода, подслон, топлина, защита и здравни грижи. Те също се нуждаят и от внимание, сигурност и обич.

Децата могат да бъдат неглижирани, защото са от семейства е неравностойно положение. Друга причина е трудността на възрастен да организира живота си, което може да доведе до хаотичен домашен живот за децата. Някои възрастни просто не разбират нуждите на своите деца, може би защото те не са изпитвали адекватно родителство поведение спрямо тях. Тези възрастни понякога пренебрегват физическите нужди на децата си.

За други възрастни е трудно да показват чувствата си. Тази трудност може да ги накара да неглижират емоционалните нужди на децата си. Например една майка може да даде подаръци на децата си като заместител на чувства, които не е в състояние да изрази. Психични проблеми, домашно насилие и злоупотребата с алкохол или наркотици може да повлияе на способността на родителя да отговори на нуждите на своите деца.

Неглижиране или изоставяне може да има инвалидизиращи и дълготрайни ефекти върху физическото благосъстояние на детето и върху умственото, емоционално и поведенческо развитие. В някои случаи въздействието може да причини трайни увреждания и при по-тежки случаи - смърт.

Лекари, медицински сестри, роднини и съседи често са тези, които подозират и докладват липса на грижи при кърмачета, малки деца или деца в предучилищна възраст. При деца в училищна възраст училищният персонал често забелязва признаци на неглижиране на детето като лоша хигиена, слабо наддаване на тегло, неподходящи медицински грижи или чести отсъствия от училище.

Специалистите определят четири типа неглижиране:

• физическо
• образователно
• емоционално
• медицинско

Физическото неглижиране е по-голямата част от случаите на малтретиране. То представлява родител или настойник, който не предоставя на детето основни нужди (например подходяща храна, облекло и подслон). Пропуск или отказ за предоставяне на тези потребности застрашава физическото здраве, благосъстоянието и психологическото развитие на детето. Физическото неглижиране включва и изоставяне на деца, недостатъчен надзор, отхвърляне на едно дете, което води до изгонване от дома и липса на адекватно обезпечаване на сигурността на детето и физическите и емоционалните му нужди.

Физическо неглижиране може сериозно да повлияе на развитието на детето, причинявайки лошо развитие, лоша хигиена, неподходящо облекло, недохранване, тежко заболяване, физическа вреда под формата на рани, кръвонасядания, изгаряния или други наранявания, дължащи се на липсата на надзор, както и цял живот с ниско самочувствие.

Образователното неглижиране включва отказ на родител или настойник да запише детето, което е навършило задължителна училищна възраст, в училище или съответното домашно образование или необходима специална образователна подготовка, като по този начин детето изпада в хроничен мързел. Образователното неглижиране може да доведе до липса на придобиване на основни умения за живота от детето, отпадане от училище или постоянно показване на разрушително поведение.

Този вид синдром на малтретиране може да представлява сериозна заплаха за емоционалното състояние и физическото здраве на детето или нормалното психическо развитие и растеж, особено когато детето има специални образователни потребности, които не са изпълнени.

Емоционалното / психологическото неглижиране включва действия като участие в хронична или прекалена злоупотреба на роднина в присъствието на детето, което позволява на детето да използва наркотици или алкохол. По този начин на детето не се осигурява необходимата психологическа грижа, постоянно търпящо омаловажаване и унижения и липса на привързаност от насилника.

Родителско поведение, което се счита за емоционално малтретиране на детето чрез неглижиране или изоставяне, включва:

• игнориране и липса на внимание (системно не удовлетворява необходимостта на детето за поощряване, насърчаване и защита или отказ да се признае наличието и присъствието на детето)
• отблъскване (активно отказва да отговори на нуждите на детето - например не иска да покаже привързаност)
• вербално нападение (постоянно омаловажаване, обиждане или заплашване)
• изолиране (възпрепятстване на наличие на нормални социални контакти на детето с други деца и възрастни)
• тероризиране (заплашване на детето с изключително прекалено наказание или създаване на среда на терор чрез манипулиране на детските страхове)
• покваряване и експлоатиране (насърчаване на детето да се въвлече в разрушително, незаконно или антисоциално поведение)

Моделът на това родителско поведение може да доведе до лоша самооценка и ниско самочувствие на детето, злоупотреба с алкохол или наркотици, деструктивно поведение и дори самоубийство.

Медицинската небрежност е непредоставянето на необходимите грижи за здравето на детето (въпреки че финансово състояние го позволява), като по този начин детето се поставя в риск от сериозни увреждания, обезобразяване или смърт.

Загриженост трябва да се проявява не само когато родител отказва медицинска помощ за детето при спешни случаи или остро заболяване, но също така и когато един родител игнорира медицинските препоръки за дете с лечимо хронично заболяване или увреждане, което води до чести хоспитализации или значително влошаване. Дори и в неспешни ситуации медицинската небрежност може да доведе до влошаване на общото здраве и наличните медицински проблеми.

Родителите могат да отказват медицински грижи за децата си по различни причини, например религиозни вярвания, страх или безпокойство за медицинско състояние или лечение, или поради финансови въпроси. Агенцията за закрила на детето би трябвало да се намеси, когато:

• необходимо е медицинско лечение при остро спешно състояние (например детето се нуждае от кръвопреливане за лечение на шок)
• дете с животозастрашаващо хронично заболяване, което не получава необходимото медицинско лечение (например дете с диабет не получава лекарства)
• детето има хронично заболяване, което може да доведе до увреждане или обезобразяване, ако не се лекува (например дете с вродени катаракти се нуждае операция за предотвратяване на слепота)

Въпреки че медицинска небрежност е силно корелирана с бедността, има разлика между неспособност на родителя за предоставяне на необходимата помощ на базата на културни норми или липсата на финансови ресурси и нежеланието на родителя или отказ за предоставяне на грижи.

Неглижиране или изоставяне от партньора във връзката оставя следи на емоционални белези. Липсата на грижи е може би най-честият фактор за неуспешни връзки.

Нуждите са важни фактори за една връзка. Основните потребности са себеактуализация, уважение, сигурност, любов и физиологични нужди. Въздействието на този вид синдром на малтретиране върху пренебрегвания партньор може да доведе до недоверие, саморазрушително поведение, несигурност, гняв и огорчение. Характеристиките на партньора, който извършва неглижиране, са много близки на тези на партньор, който упражнява контрол във връзката.

Физическо и емоционално неглижиране се случва, когато един партньор не успее да покаже загриженост за партньора си. Твърде погълнат от собствения живот е една от причините за липса на грижи. Когато това се случи, този тип хора имат тенденция да изолират партньора си от живота си. По време на изолацията жертвата се очаква да присъства и да бъде на разположение по всяко време, по-скоро като трофей отколкото като човек. Нуждите на жертвите са на последно място, ако въобще неглижиращият партньор помисли за тях.

Себеактуализацията е изпълнението на личностния потенциал. Това е необходимо лично познание и стремеж към личен успех. При небрежно отношение тази нужда може да не успее да еволюира. Тази необходимост може да бъде с духовно начало и се нуждае от подхранване, за да израства. В една връзка и двете страни трябва да бъдат част от този растеж.

Уважението е двустранна необходимост. От една страна тази нужда е вътрешна и включва себеуважение, постижение и самостоятелност. Самоуважението е от жизненоважно значение за израстване на личността. Когато един човек е неглижиран, самоуважението е една от първите лични нужди, които изчезват. Трудно е да се зачитат други без самоуважение. Самостоятелността е необходимостта на човек да бъде свободен от външен авторитет, както и способността да носи отговорност за собствени решения и действия. Постижението е необходимостта човек да се развива успешно в личния си живот, както и в професионалния си живот. От друга страна уважението е външно и включва обществено положение (статус), признание и внимание. Статусът може да се отнася до социалната, икономическата, личната и професионалната сфера на живот. Признанието и вниманието са тясно свързани. Ако тези нужди са пренебрегвани, жертвата загубва самоувереност.

Социализацията е основна необходимост и включва приемане, чувство за принадлежност, приятелство и обич. Тази необходимост е доста често най-страдаща при неглижиране. Когато тези нужди са пренебрегнати, жертвата става отчуждена в собствения си живот. Жертвата се отдръпва от семейството и приятелите си, за да защити своя партньор. Когато тази необходимост е изпълнена, самочувствието расте.

Безопасността е изключително важна. Тя се характеризира с опазване на живота, сигурност и защита от физически и емоционални травми. Превенцията на живот може да включва деца, както и възрастни, участващи във връзката. Ако и двете страни са проявяват сигурност една към друга, връзката ще се проявява с близки и любящи взаимоотношения. Ако единият партньор пренебрегва другия, сигурността е сериозно разклатена и връзката е претърпяла сериозни щети. Провал на защита от физически и емоционални травми може да предизвика същия вид увреждане. Пренебрегваният партньор става необщителен и уединен.

Физиологични нужди са храна, вода, почивка, подслон, топлина и секс. Това са нуждите с най-голямо значение. Всички те са свързани с осигуряване на дом. Когато тези нужди са пренебрегвани, това се отразява на самооценката и самочувствието на лицето. Сексът е интимна проява на привързаност между двойки. Често сексът сплотява връзката и спомага за близостта между партньорите.

Стотици хиляди хора в напреднала възраст всяка година изпадат в състояние на неглижиране или изоставяне от членове на семейството или болногледачи. Много от жертвите са хора, които са загубили способност да се грижат за себе си и зависят от другите да изпълнят своите най-основни нужди.

Неглижиране на стари хора се случва, когато извършителят не осигурява безопасността и сигурността на жертвата или нейните физични и/или психологически нужди.

Физическо неглижиране може да означава неосигуряване на по-възрастния човек адекватна и необходима медикаментозна или физическа терапия, липса на грижи за хигиенните нужди на жертвата или принуждаване на жертвата да живеят в нехигиенични или потенциално опасни условия.

Психологическо неглижиране може да означава оставяне на по-възрастния човек сам за дълги периоди от време или неосигуряване на социалните контакти, дейности или информация. Според проучване близо 50 % от възникнал синдром на малтретиране с хора в напреднала възраст са резултат от неглижиране или изоставяне.