Ефект от въздействието на ниска температура, неуточнен МКБ T69.9

Студовата уртикария се появява под влияние на ниски температури и значителни температурни колебания. Този ефект от въздействието на ниска температура, неуточнен, е една от най-честите форми на физикална уртикария.

Уртикарията от студ предизвиква зачервяване, сърбеж, подуване и обриви по кожата след излагане на ниски температури. Доколкото е възможно, хората със студена уртикария трябва да избягват излагане на студен въздух и студена вода.

Съществуват три патогенетични и клинични разновидности на студова уртикария:

• Вродена студова уртикария
• Придобита идиопатична студова уртикария
• Симптоматична (вторична) студова уртикария

Вродената студова уртикария се предава по автозомно-доминантене път. Уртиките при нея се появяват по-често при краткотрайна експозиция на студен вятър, отколкото при контакт със студени предмети.

Придобитата идиопатична студова уртикария възниква понякога след общи заболявания, емоционален стрес, вирусни инфекции, контакт с риби или медузи, инжектиране на серуми или пеницилин, множествени инсектни ухапвания. Възможно е да се наблюдават повтарящи се уртики на мястото на предшестващи убождания от насекоми или инжекции. Студът може да действа по контактен път - контактна студова уртикария и общо - рефлекторна (генерализирана) студова уртикария. В зависимост от латентния период, необходим за появата на уртиките след въздействието на ниските температури, се различават два варианта: ранна (непосредствено или до няколко секунди след изстудяването) и късна (настъпва след по-дълъг латентен период - до 3-4 часа).

Симптоматичната (вторична) студова уртикария се развива вследствие на криоглобулинемия (миелома, хронична лимфатична левкемия, системен лупус еритематодес), студова хемоглобинемия (сифилис), студова аглутинация.

Доказано е по експериментален път, че експозицията на ниски температури може да продуцира нормални криопродукти, които при някои лица играят ролята на антигени и образуват индуцирането на антитела. При много болни е доказано пасивното пренасяне на чувствителността. Със сигурност е доказано, че IgE участва в медиирането на студовата уртикария. IgM може да изиграе роля като трансфериращ фактор.

При потапянето на едната ръка в студена вода за 3-5 минути е установено повишаване на хистамина и на еозинофилния хемотактичен фактор спрямо нивата им в другата (без въздействие) ръка. Изказано е предположение за директна хистаминолиберация под влияние на студови въздействия. Не е доказано участието на кинини и простагландини.

При вродената студова уртикария първите пристъпи се появяват веднага след раждането или още в млада възраст и рецидивират през целия живот. Обривите при този ефект от въздействието на ниска температура, неуточнен, се развиват по-често след кратка експозиция на студен вятър, отколкото при контакт със студени предмети. Уртиките остават продължително време (до 48 часа). В областта на обривите се усеща повече парене, отколкото сърбеж. Лигавиците не се засягат, което позволява да се консумират студени напитки и храни. Понякога кожната симптоматика може да бъде придружена от общи оплаквания - главоболие, тремор, артралгии, треска, левкоцитоза.

От придобита идиопатична студова уртикария боледуват обикновено младите хора. Тя се изразява с уртикариален обрив в изложените на ниски температури кожни области. Продължителността на експозицията може да бъде от няколко секунди до няколко минути. Уртиките са сърбящи, с продължителност от половин-един час до 24 часа. След преминаването им кожата възстановява нормалния си вид. Често пъти на мястото на максимално проявените предшестващи уртики се забелязват леки пурпурични ефлоресценции. При масивна експозиция на кожата на студ обривът може да се генерализира. Понякога е възможно да се наблюдават уртики на разстояние извън изложените на студ кожни области. Мукозните мембрани могат да реагират по същия начин под влияние на студени храни и напитки: подуване на устните, езика, фаринкса и стомашната лигавица, демонстриращо се с абдоминални болки. При къпане в студени водоизточници са описани случаи на бронхоспазъм, ангиоедем и спадане на кръвното налягане.

Наред с уртиките при симптоматичната (вторична) студова уртикария винаги се наблюдава пурпура или васкулит. Нерядко васкулитът може да бъде некротизиращ и понякога съчетан със синдрома на Raynaud. Уртикариалният обрив и васкулитът, възникнали под влияние на студ, често представляват най-ранните симптоми на миелом и левкемия.

Анамнестичните и клинични данни при този ефект от въздействието на ниска температура, неуточнен, се потвърждават с помощта на експозиционни тестове. Те се провеждат с блокчета лед, поставени в полиетиленова обвивка, за да не се получат фалшиво положителни проби при евентуално наличие на аквагенна уртикария. Други варианти са: потапяне на едната ръка в студена вода 8-10С или експозиране на едната половина на тялото за 20-30 минути в студена вода.

При придобитата студова уртикария в моменти на пристъп се назначават антихистамини. Кортикостероидите и бета-2-адренергичните средства дават неубедителен лечебен резултат. Извън пристъпите се препоръчват закаляващи процедури с постепенно натоварване с десенсибилизираща цел. Това невинаги довежда до задоволителен резултат.