В изядени гъби МКБ T62.0

Токсините в изядени гъби са вторични метаболити, произведени по определени биохимични пътища в гъбичните клетки. Симптомите на интоксикация с гъби могат да варират от лек стомашно-чревен дискомфорт до смърт.

Отравяне с гъби обикновено е резултат на поглъщане на диворастящи гъби след погрешно идентифициране на токсична гъба като годен за консумация вид. Най-честата причина за погрешното идентифициране е близка прилика по отношение на цвета и основната морфология на отровните видове гъби с ядивни видове.

За да се избегне отравяне с гъби, гъбарите трябва да бъдат много добре запознати с гъбите, които възнамеряват да събират, както и с всички други подобно изглеждащи отровни видове. В допълнение годността за консумация на гъбите може да зависи от методите на подготовка за готвене. Хранителните качества или токсичността на някои видове гъби варират в зависимост от географското местоположение.

От много хиляди вида гъби в света само 32 вида са свързани с фатален изход, а допълнително 52 вида са идентифицирани като съдържащи значителнo токсини. Повечето от гъбите отравяния не са фатални, но мнозинството на фатални отравяния се дължи на гъбата Amanita phalloides. Amanitas могат да бъдат объркани с други видове, по-специално когато са незрели. Мнозинството от гъбни отравяния като цяло са случаи при малки деца, които поглъщат гъби, намерени в тревата.

Токсично въздействие на други отровни вещества, съдържащи се в изядени гъби обикновено е остро и може да се прояви със стомашно-чревни и различни други симптоми в зависимост от вида гъба и консумираното количество. Инкубационният период обикновено е кратък.

Гастроинтестинални симптоми като гадене, повръщане и коремна болка са най-често срещаните прояви на гъбно отравяне. Понякога отличаващи се признаци като прекомерна жажда, повишено изпотяване, халюцинации, кома и други неврологични симптоми могат да се появят. Възможни са алергични реакции при чувствителни хора на някои видове гъби.

При консумация на алкохолни напитки в рамките на 72 часа след ядене на някои видове гъби може да възникне леко стомашно-чревно или сърдечно-съдово неразположение.

Симптомите на токсично въздействие на други отровни вещества, съдържащи се в изядени гъби, варират в зависимост от съответните токсини, които понякога могат да бъдат със смъртоносно въздействие:

• Алфа-амантин (смъртоносен: причинява увреждане на черния дроб) - основен токсин в рода Amanita
• Фалотоксин (причинява стомашно-чревни смущения) - също се намира в отровните видове от Amanita
• Ореланин (смъртоносен: причинява бъбречна недостатъчност в рамките на 3 седмици след поглъщане) - главен токсин в рода Cortinarius
• Мускарин (понякога смъртоносен: може да предизвика дихателна недостатъчност) - намерен в рода Omphalotus
• Гиромитрин (смъртоносен: причинява невротоксичност, стомашно-чревни смущения и разрушаване на кръвни клетки) - основен токсин в рода Gyromitra
• Корпин (причинява заболяване, ако се консумира с алкохол) - основен токсин в рода Coprinus
• Иботенична киселина (причинява невротоксичност) и мусцимол (халюциногенен токсин) - основните токсини в A. muscaria, A. pantherina, и A. gemmata
• Псилоцибин и псилоцин (халюциногенни токсини) - основни токсини в рода Psilocybe
• Арабитол (предизвиква стомашно-чревно дразнене при някои хора)
• Болесатин - намерен в Boletus satanas
• Епготамин (смъртоносен: засяга съдовата система и може да доведе до загуба на крайници и смърт) - алкалоид, намерен в род Claviceps

Симптомите при отравяне с алфа-амантин се появяват след 6-12 часа. Първоначално се наблюдава период на стомашно-чревни смущения (повръщане и обилна водниста диария). Този етап се причинява предимно от фалотоксини и обикновено продължава 24 часа. Краят на този етап е, когато възниква тежко увреждане на черния дроб. Увреждането може да продължи за още 2-3 дни. Възможно е да се развие и бъбречно увреждане. При някои пациенти може да има нужда от трансплантация на черен дроб. Аматоксини са намерени в някои гъби от рода Amanita, но също и в някои видове Galerina и Lepiota. Като цяло смъртността е между 10 и 15%.

Ореланинът не причинява симптоми до 3-20 дни след поглъщане. Обикновено около 11-тия ден започва процесът на бъбречна недостатъчност и е вече симптоматичен около 20-тия ден. Симптомите на токсично въздействие на ореланин в изядени гъби могат да включват: болка в областта на бъбреците, жажда, повръщане, главоболие и умора. Няколко вида в много големия род Cortinarius съдържат този токсин. Хората, които са яли гъби, съдържащи ореланин, могат да изпитат и ранни симптоми, тъй като гъбите често съдържат други токсини в допълнение към ореланина.

Мускаринът стимулира мускариновите рецептори на нервите и мускулите. Симптомите включват: прекомерно изпотяване, обилно слюноотделяне, сълзотечение, замъглено виждане, сърцебиене и при по-високи погълнати дози дихателна недостатъчност. Мускаринът се намира в гъбите от вида Omphalotus. Също така е установен и в A. muscaria, въпреки че е известно, че основният ефект от тази гъба е причинен от иботеничната киселина. Мускарин може да се намери и в някои видове Inocybe и Clitocybe.

Стомашни киселини превръщат гиромитрин в монометилхидразин, който засяга множество системи в организма. Той блокира важния невротрансмитер гама-аминомаслена киселина, което води до ступор, делириум, мускулни спазми, загуба на координация, тремор и / или припадъци. Той причинява тежко стомашно-чревно дразнене, което предизвиква повръщане и диария. В някои случаи се установява чернодробна недостатъчност. Възможно е и разрушаване на червените кръвни клетки, което води до жълтеница, бъбречна недостатъчност и признаци на анемия. Гиромитрин се намира в гъбите от вида Gyromitra.

Копринът се метаболизира до един химикал, който наподобява дисулфирам. Той инхибира алдехид дехидрогеназата, които обикновено не причинява вреда, освен ако лицето има алкохол в кръвта си, докато алдехид дехидрогеназата се потиска. Това може да се случи, ако се консумира алкохол непосредствено преди или до няколко дни след ядене на гъби. В този случай алкохолът не може да се метаболизира напълно и при интоксикираното лице се установява зачервена кожа, повръщане, главоболие, замаяност, слабост, страх, объркване, сърцебиене, а понякога и затруднено дишане. Коприн се среща основно в гъбите от вида Coprinus, въпреки че подобни реакции са наблюдавани и след прием на Clitocybe clavipes.

Иботеничната киселина е органична киселина, която се метаболизира до мусцимол. Ефектите на мусцимол се различават, но гаденето и повръщането са често срещани. Възможна е появата на объркване, еуфория или сънливост. Загуба на мускулна координация, изпотяване, втрисане са потенциални ефекти. Някои хора имат зрителни нарушения, усещане за сила или халюцинации. Симптомите обикновено се появяват след 30 минути до 2 часа и продължават няколко часа. За A. muscaria - гъбата "Алиса в страната на чудесата", са характерни токсични / халюциногенни свойства, причинени от мусцимола. A. pantherina и A. gemmata също съдържат същото съединение. Консумацията на голям брой от някоя от тези гъби може да бъде опасна.

Псилоцибинът се превръща в псилоцин при поглъщане. Симптомите на токсично въздействие на псилоцибин в изядени гъби започват скоро след поглъщането. Ефектите могат да включват: еуфория, зрителни и религиозни халюцинации и повишено възприятие. Някои интоксикирани хора изпитват страх, възбуда, объркване, шизофрения и подобни симптоми. Всички симптоми обикновено преминават след няколко часа. Някои, но не всички, от членовете на рода Psilocybe съдържат псилоцибин, както и някои Panaeolus, Copelandia, Conocybe, Gymnopilus.

Арабитолът е захарен алкохол, подобно на манитола, който не причинява вреда на повечето хора, но предизвиква стомашно-чревно дразнене в някои лица. Той се намира в значителни количества във видове Suillus и Hygrophoropsis aurantiaca.