Газообразен флуор и флуороводород МКБ T59.5

Флуорът е бледожълт газ с остра миризма. Флуорът реагира с водород и се получава флуороводород - безцветен газ. Газообразен флуор и флуороводород са предшественици на много важни съединения, включително фармацевтични продукти и полимери (например тефлон). Използват се широко в нефтохимическата промишленост. Най-голямото приложение на флуора е получаването на уранов хексафлуорид, който се използва в производството на ядрено гориво.

Флуороводородът е много опасен газ, образувайки корозивната и проникваща флуороводородна киселина при контакт с тъканите. Газът може да причини слепота чрез бързо разрушаване на роговицата.

Населението, живеещо в близост до промишлени източници на флуороводород, може да бъде изложено на по-високи нива на флуороводород във въздуха. Професионално излагане на газообразен флуор и флуороводород чрез инхалация може да се случи в индустрии, участващи в производството на фармацевтични продукти, високооктанов бензин, алуминий и флуоресцентни крушки.

В организма флуора и флуороводорода проникват по дихателен, храносмилателен път и през неувредена кожа. Резорбцията по дихателен път е пълна и бърза още в горните дихателни пътища. В храносмилателната система попадат най-често флуоросъдържащи прахове - апатитен, креолитен, суперфосфатен и др. Върху кожата предизвикват химични изгаряния до коагулация и некроза.

Силно се смущава калциевата обмяна. Най-често флуорът се натрупва в костите като калциев флуорит, жлезите с вътрешна секреция и зъбите. Потиска ензимните системи, нарушава алкално-киселинното състояние, обмяната на калций, магнезий, флуор и желязо. Излъчва се главно през бъбреците, с изпражненията, потта, с упадащи епителни клетки, нокти, коси.

Основните токсични ефекти на флуороводорода са увреждане на тъканите в резултат от директен контакт. Наблюдаваните ефекти включват: бронхиални язви, белодробни кръвоизливи и изгаряния на очите и кожата.

Газообразният флуор е изключително дразнещ. Острата експозиция може да доведе до дразнене на носа и очите при ниска нива и смърт поради белодробен оток при висока концентрация. Характеризира се със зачервяване, некрози и язви по лигавицата на носа до перфорация на хрущялната носна преграда, остро възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, бронхите и бронхиолите, наличие на въздух в алвеолите (развива се емфизем на белия дроб), развитие на белодробен оток.

Флуорът може непосредствено да въздейства на дихателния център. Установява се и токсично възпаление на черния дроб.

Хроничното отравя се проявява с атрофичен ринит - кръвотечение от носа, хрема, кихане, язви по лигавицата, хронично възпаление на горните дихателни пътища, възпаление на бронхите и астма. Развива се пневмосклероза, жълто-кафява пигментация на зъбите и нарушение на зъбния емайл, тежест в сърдечната област, забавена сърдечна дейност, намалено кръвно налягане.

Установяват се прояви на токсично възпаление на черния дроб, поради което има смущения в белтъчната обмяна, намаляване на червените кръвни клетки, белите кръвни клетки, тромбоцитите и забавено кръвосъсирване. Наблюдават се промени в централната вегетативна нервна система.

Стадиите на хроничното отравяне с газообразен флуор и флуороводород са:

• първи стадий - неврастенен, дихателен, вегетативно-съдов и стомашно-чревен синдром с функционален характер, костните промени се изразяват с отлагане на калциев флуорит по периоста и задебеляване на костните гредички в спонгиозната част на дългите кости
• втори стадий - засилват се оплакванията от флуорозата със засягане на всички кости
• трети стадий - комплекс от синдроми на органични увреждания на вътрешните органи с генерализирана остеосклероза и пълна ригидност на костно-ставния апарат