Серен двуокис МКБ T59.1

Серният диоксид е безцветен газ със специфичен дразнещ остър мирис, по-тежък от въздуха, добре разтворим във вода, лесно се овлажнява и се окислява, като образува серниста киселина.

Серният двуокис е един от най-разпространените замърсители на въздуха. Значителни концентрации серен двуокис се отделят при производство на сярна киселина и течен серен двуокис, при топене на руди - медни, оловни, цинкови и др. в металургията, в ТЕЦ, в леярната индустрия, в производство на целулоза, захар, консерви, добив на нефт, на суперфосфатни торове, при избеляване и дезинфекция, керамично производство и др.

Серен диоксид понякога се използва като консервант за сушени плодове. Той запазва колоритния външен вид на плодовете и предпазва от гниене. Серният диоксид е важно съединение при производството на вино. Той е универсален инертен разтворител, който е широко използван за разтваряне силно окисляващи соли.

Постъпва в организма главно по дихателен път, а разтворен като серниста киселина и през храносмилателния път. Сернистата киселина метаболизира до сулфати, които се метаболизират с урината.

Дразнещото действие на серния диоксид се обяснява с образуване на серниста киселина при досег с влажни лигавици. Лесната му разтворимост спомага за проникване в организма и развитие на компенсирана метаболитна ацидоза.

Общото токсично действие на серния двуокис се проявява с нарушение във въглехидратната и белтъчната обмяна, намаляване на тиамина, съдържанието на витамин В и С, потискане на окислителните процеси. Има дразнещо действие върху кръвотворния апарат.

При вдишване серният двуокис е силно токсичен, може да причини смърт. Може да предизвика силно дразнене на носа и гърлото.

Инхалацията на високи нива на серен двуокис се характеризира със силно дразнещо действие на лигавицата на носа, носоглътката, трахеята - парене и болки в гърлото и гърдите, пристъпи на суха кашлица, сълзотечение, кръвотечение от носа, болки в горната част на корема, гадене, повръщане (понякога на кървави маси), затруднено дишане и говор. Конюнктивите са силно зачервени. Острите отравяния със смъртен изход настъпват поради рефлекторен спазъм на гласните връзки, внезапно спиране на белодробното кръвообращение и шок.

Излагането на висока концентрация може да причини и животозастрашаващо натрупване на течност в белите дробове (белодробен оток), което също може да бъде причина за летален изход. Симптомите могат да включват кашлица, затруднено дишане и стягане в гърдите.

Единично излагане на висока концентрация на газа може да причини дълготрайно състояние като астма. Симптомите могат да включват недостиг на въздух, стягане в гърдите и хрипове.

При контакт с кожата серният двуокис е корозивен. Газът дразни или изгаря кожата. Трайни белези могат да се появят. Директен контакт с втечнен газ може да причини измръзване. Симптоми на леко измръзване включват изтръпване, мравучкане и сърбеж. Симптомите на по-тежко измръзване се проявяват с усещане за парене и скованост. Кожата може да стане восъчно бяла или жълта. Мехури, тъканна смърт и инфекция могат да се развият при по-тежки случаи.

При очен контакт серният двуокис оказва корозивен ефект. Газът дразни или изгаря очите. Възможно е да възникне постоянно увреждане, включително и слепота. Директен контакт с втечнен газ може да причини измръзване на окото. Възможно е поява на перманентно увреждане или слепота в резултат на измръзването.

Хроничната експозиция на серен двуокис може да причини увреждане на дихателната система. Хроничните отравяния се характеризират с парене, сухота и болки в носа и гърлото, повишена секреция, понякога кървава, често кръвотечение от носа, суха кашлица, стягане и болки в гърдите, задух, сълзотечение, парене и болки в хранопровода и стомаха, гадене и по-рядко повръщане.

Често наблюдавани са главоболието, лесната умора и отпадналост и бодежи в сърдечната област. Обективно се установява зачервена, сочна набъбнала лигавица на носа, глътката, сливиците и гръкляна. В началото лигавицата е задебелена, а след време изтънява.

Установява се невроза и вегетативно-астенични състояния, стомашно-чревни разтройства, хронично възпаление на стомаха, кариозни зъби, пародонтоза в различна степен. Зъбите губят блясъка си, емайла се оцветява жълтеникаво. Наблюдават се дерматити и екземи, хронични конюнктивите, менструални разстройства, потискане на функцията на щитовидната жлеза и др.