Цинк и неговите съединения

от 15 юли 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Цинкът е синкавобял мек метал, който е на 24-то място сред най-често срещаните елементи в земната кора и има пет стабилни изотопа. Цинкът е важен микроелемент от изключително значение за биологичното и публичното здраве. Широко разпространени са ензими в цинков атом в биохимията - например алкохолдехидрогеназата.

Недостигът на цинк засяга около два милиарда души в развиващия се свят и се свързва с много заболявания. При деца недостигът на цинк предизвиква забавяне на растежа, забавяне на половото съзряване, податливост към инфекции, диария, които допринасят за смъртта на около 800 000 деца по света годишно.

Най-често използваните цинкови съединения са цинков карбонат, цинков окис, цинков глюконат, цинков хлорид, цинков сулфид, цинков етил, цинков диметил. Цинкът образува и много сплави с мед и алуминий.

Практическото използване на цинк и неговите съединения е широко и разнообразно. Използват се в оптиката и електрониката, в лабораторната практика, в металургията и др. Съединения на цинка се използват в промишлеността за производство на бои, пластмаси, каучук, багрила, консерванти за дърво и козметика. Цинкът се използва най-често като корозивен агент.

Въпреки че цинкът е от съществено значение на здравия организъм, цинк в излишък може да бъде вреден и да причини токсичност. Прекалената абсорбция на цинк може да потисне усвояването на мед и желязо.

Повечето от освободения в околната среда цинк идва от изкуствените емисии, дължащи се на производство на желязо и стомана, на цветни метали, от автомобилния транспорт и в по-малка степен от изгаряне на промишлени въглища и отпадъците. Цинкът от автомобилния транспорт се дължи почти изцяло на износването на гумите.

Тъй като цинкът е естествен елемент, той се намира в скалите, почвите, утаечните и природни води. Цинкът може да окаже значително въздействие на местно равнище. В някои части на света, където има големи залежи, цинкът може да попадне в подаването на вода в количества, които са токсични за рибите и евентуално за хората. Цинкът може да се акумулира във водни организми, но не и в растения, както и да бъде токсичен за тези видове, както и за тези, които се хранят с тях. По-високи от нормалните нива на цинк могат да бъдат намерени във въздуха и водата в близост до производства, използващи цинк.

Потреблението на излишък на цинк и неговите съединения може предизвика атаксия, летаргия и меден дефицит. Прекомерното излагане на цинкови съединения може да повлия на кръвта, храносмилателната система, очите, бъбреците, белите дробове, панкреаса, репродуктивната система, кожата, както и на нероденото дете.

Инхалацията на цинк и неговите съединения причинява различни по тежест ефекти в зависимост от дозата и продължителността на излагане: сухо и възпалено гърло; болка и тежест в гърдите; висока температура и втрисане; главоболие; намален витален капацитет; белодробно възпаление; кашлица; диспнея; миалгия и артралгия. Други токсични признаци се проявяват с: метален вкус; гадене; повръщане; замъглено зрение.

Почервеняла конюнктива и изгаряния на роговица се наблюдават при лица, изложени на повишени концентрации на цинков дим.

Поглъщането на цинк води до признаци на стомашно-чревен дистрес или промени в стомашно-чревните тъкани. При поглъщане цинкът лесно се разтваря в стомашната солна киселина и измества хлорида до получаване на корозивен цинков хлорид.

Острите симптоми при поглъщане на цинк и неговите съединения включват: парене и болка в устата; гадене и повръщане; гастроинтестинален дискомфорт; абдоминални крампи; диария. По-късно се установяват: фарингит; езофагит; хипокалцемия и повишени нива на амилаза, като последните две модификации са предполагащи остър панкреатит. Други нежелани ефекти при поглъщане на цинк и съединенията му се проявяват с: олюляваща се походка; сънливост; замаяност; трудност при разбираемо писане; главоболие; анемия; раздразнителност.

Повръщане, коремни спазми и диария, в някои случаи с кръв, са наблюдавани след прием на цинков сулфат. Цинковият нитрат показва изразен иритативен ефект върху кожата и силно изразено влияние върху конюнктивата.

Токсичността от хроничен прием на цинк и неговите съединения обикновено се представя с признаците на дефицит на мед. Продължително приемане на цинк пречи на метаболизма на медта и причинява ниско съдържание на мед, редуцирана функция на желязото, микроцитоза на червените кръвни клетки, неутропения, намалена имунна функция и понижени нива на липопротеини с висока плътност.

Още информация може да прочетете тук: