Миорелаксанти [блокери на Н-холинорецепторите на набраздената мускулатура] МКБ T48.1
Периферните миорелаксанти блокират предаването на нервните импулси в мионевралните синапси (нерно-мускулните) на скелетните мускули и предизвикват тяхното разхлабване (миорелаксация).
Към рубриката миорелаксанти [блокери на Н-холинорецепторите на набраздената мускулатура] се отнасят следните препарати:
- Недеполяризиращи миорелаксанти - алкурониум, тубокурарин, атракуриум
- Деполяризиращи миорелаксанти - суксаметоний
Недеполяризиращите миорелаксанти се свързват с N2- холинорецепторите на постсинаптичната мембрана на нервно-мускулния синапс и конкурират медиатора ацетилхолин. Има значително по-продължителен ефект в сравнение с деполяризиращите миорелаксанти. Показани са по време на наркоза, тетанус и други.
Деполяризиращи миорелаксанти имат близка структура с медиатора ацетилхолин и са негови агонисти. Подобно на ацетилхолина се свързват с N2-рецепторите на сарколемата (мембраната на мускулната клетка), но за разлика от него предизвикват не кратка, а трайна деполяризация с продължителност от 3-5 минути. Към тях се отнася препаратът суксаметоний. Деполяризиращите миорелаксанти нямат клинично приложими антагонисти.
Нервно-мускулните блокери предизвикват временна миорелаксация (разхлабване) на напречно-набраздената мускулатура, която се разпространява в следния ред: мускулите на клепачите, лицето, шията, крайниците, туловището, корема и накрая междуребрените дихателни мускули и диафрагмата.
Възстановяване на мускулната активност протича по обратен ред. Нервно-мускулните блокери се прилагат в дози, от които се парализират дихателните мускули, но не се потиска дихателния център. Това налага използването на командно интубирано дишане по време на тяхното действие.
Мускулните релаксанти имат седативен ефект и при предозиране водят до потискане на централната нервна система. Клиничните симптоми включват:
- шум в ушите
- потискане на дишането
- повишено слюноотделяне
- повръщане
- атаксия
- слабост
- тремор
- треперене
- кома
- гърчове
- брадикардия
- хипотермия
- нарушения в кръвното налягане
- гърчове
- замъглено зрение
- стягане в гърдите
- световъртеж
- мускулна парализа
Тубокураринът съдържа алкалоида D-тубокурарин, изолиран от южноамериканското растение Chondrodendron tomentosum. Той блокира N1 и N2 рецепторите във вегетативните ганглии, потиска ларингеалните и бронхиалните рефлекси. Понижава тонуса и потиска перисталтиката на червата и пикочоотводните пътища.
Показан е за предизвикване на миорелаксация при операции и тетанус и други. Инжектира се венозно едва след преминаване на болния към изкуствено дишане. Миорелаксиращия му ефект се появява след 20-30 секунди, а максимума се постига от 4-6 минути и продължава от 80-120 минути.
Тубокураринът може да предизвика двойно виждане при отравяне, понижаване на кръвното налягане и спазъм на бронхите поради освобождаването на хистамин. Поради това е противопоказан при бронхиална астма и медиастения гравис. С повишено внимание трябва да се прилага при малки деца и кърмачета, както и при болни с увреди в черния дроб и бъбречната система.
Други нежелани реакции при предозиране с тубокурарин могат да бъдат:
- световъртеж
- усещане за топлина
- затруднено фокусиране
- слабост
- затруднение в речта
- птоза на клепачите
- страбизъм
- диплопия
- дизартрия
- дисфагия
- мускулна парализа
- потискане на дишането
- хипотония
Суксаметоний действа като деполяризиращ невромускулен блокер върху никотиновите рецептори. Има краткотраен миорелаксиращ ефект, което се дължи на бързото му разграждане в организма. Суксаметоният е показан за предизвикване на разхлабване на скелетната мускулатура при краткотрайни операции и болезнени процедури, като ендотрахеална интубация, бронхоскопия, репозиция на фрактури и луксации и други.
Прилага се венозно в дози от 0.1-0.2 до 0.5-1 милиграма/килограм тегло. В ниски дози той не повлиява спонтанното дишане. Пълно разхлабване на скелетните мускули, продължаващо 5-8 минути, се получава от доза 0.5-1 милиграм/килограм, при което е нужно апаратно дишане.
Предозирането със суксаметоний се характеризира с дълбока, продължителна мускулна парализа с респираторна депресия. Други странични ефекти могат да бъдат:
- брадикардия
- хипотония
- аритмии
- бронхоспазъм
- продължително потискане на дишането
- апнея
- мускулни фасцикулации
- миоглобинемия
- анафилактични реакции
- хипертермия
- повишено вътреочно налягане
- прекомерно отделяне на слюнка
Лечението при отравяне с миорелаксанти [блокери на Н-холинорецепторите на набраздената мускулатура] се извършва в болнична обстановка. То включва поддържаща терапия и симптоматично лечение, като антидот на тези препарати се явява алкалоида галантамин.
Коментари към Миорелаксанти [блокери на Н-холинорецепторите на набраздената мускулатура] МКБ T48.1