Окситоцини МКБ T48.0
Съкращението на маточната мускулатура се стимулират под влияние на утерокинетичните окситоцинови и простагландинови препарати. Утерокинетичните средства индуцират и стимулират ритмичните контракции и основни показания за тяхното приложение са различните форми на първична и вторична родова слабост.
Към рубриката окситоцини се отнася окситоцинът.
Химически окситоцинът представлява нонапептид. Синтетичният окситоцин се нарича Syntocinon. Като полипептид окситоцинът се разгражда в гастроинтестиналния тракт от химотрипсина, поради което се прилага само мускулно или венозно. Възможна е през лигавицата на носа и бузата да се резорбира препарата. Бързо се инактивира в бъбреците, черния дроб и лактиращите млечни жлези, а също и от циркулиращата в серумна плацентарна окситоциназа. Средната продължителност на плазмения полуживот при бременни е около 3-4 минути.
Окситоцинът се въвежда капково венозно след разреждане с инфузионен разтвор - 1 UI/100 милилитра разредител.
Окситоцинът е хормон, който се отделя от задния дял на хипофизата и е основен физиологичен възбудител на спонтанната родова дейност. Той се синтезира в невроните на хипоталамуса, но също така и в периферните репродуктивни органи при жени и мъже. Окситоцинът оказва влияние върху нервно-ендокринната функция на предния дял на хипофизата (разположена в турското седло на черепа) и играе роля на невромодулатор в ЦНС (централната нервна система).
Специфичните аферентни импулси за постъпването му в кръвообращението са разкритието на маточната шийка при раждането и акта на сучене при кърмене. Той възбужда мембранните рецептори, чрез което се активира фосфолипаза С и се отключва инозитолтрифосфат-диаглицеролов ефекторен механизъм. Под влияние на инозитолтрифосфатазата се увеличава вътреклетъчната концентрация на свободни калциеви йони, което води до контракция на гладкомускулните клетки в матката и млечните жлези.
Окситоцинът индуцира и стимулира по сила и честота ритмичните контракции на гладката мускулатура на бременната матка, а при дискоординирана родова дейност регулира маточната активност. Между контракциите матката се разхлабва напълно. Високите дози окситоцин увеличават маточния тонус, което крие опасности както за майката така и за плода. Върху мускулатурата на маточната шийка, обаче окситоцина оказва релаксиращ ефект, което води до разкритие по време на родовия акт.
Чуствителността на маточната мускулатура към окситоцина е по-добре изразена към края на бременността и е максимална по време на раждането. Този феномен се свързва с естроген-медиирано увеличаване броя на окситоциновите рецептори във входа на бременността. Известно е, че окситоцинът стимулира пролактиноват секреция от предния дял на хипофизата, а в периферията предизвиква окситоцин - индуцирана местна синтеза на окситоцин и простагландини.
Окситоцинът е показан за:
- индуциране на раждането при преносване на бременността или преждевременно спукване на околоплодния мехур с първична родилна слабост
- за преждевременно индуциране на раждането при някои заболявания на майката и плода
- за стимулиране на първична и вторична родова слабост
- при аборт след 20 гестационна седмица
- задържане на плацентата
- за стимулиране на лактацията и профилактика срещу мастит
Противопоказания за прилагане на окситоцини са следните състояния:
- еклампсия
- пелвео-фетална диспропорция
- аномалии в разположението на плода
- преразтягане на матката
- опасност от руптура на матката
- преждевременно отлепване на плацентата
- мултипари с повече от 4 раждания
- хипертонични маточни контракции
Предозирането с окситоцин зависи основно от маточната хиперактивност или на свръхчувствителност към този агент. Хиперстимулация със силни и/или продължителни контракции може да доведе до:
- руптура на матката
- рак на маточната шийка
- вагинални разкъсвания
- следродилна хеморагия
- утероплацентарна хипоперфузия
- фетална хипоксия
- хиперкапния
- перинатална чернодробна некроза
- вариабилни децелерации на плода
Други нежелани реакции при предозиране с окситоцин могат да бъдат:
- безпокойство
- треперене
- сънливост
- неясна реч
- безсъзнание
- объркване
- конвулсии (гърчове)
- затруднено дишане
- виене на свят
- аритмия
- главоболие
- тазова или коремна болка
- кожен обрив или сърбеж
- вагинално кървене
- слабост
Окситоцинът притежава и антидиуретичен ефект. При прилагане във високи дози - над 40-50 UI/минута може да предизвика така наречената "водна интоксикация". Представлява вид остра хипонатриемия и се характеризира с:
- объркване
- летаргия
- повръщане
- конвулсии
- кома
- мозъчен оток
Лечението при отравяне с окситоцини изисква предприемането на спешни животоспасяващи мерки както за майката, така и за плода.
Коментари към Окситоцини МКБ T48.0