Окситоцини МКБ T48.0

Съкращението на маточната мускулатура се стимулират под влияние на утерокинетичните окситоцинови и простагландинови препарати. Утерокинетичните средства индуцират и стимулират ритмичните контракции и основни показания за тяхното приложение са различните форми на първична и вторична родова слабост.

Към рубриката окситоцини се отнася окситоцинът.

Химически окситоцинът представлява нонапептид. Синтетичният окситоцин се нарича Syntocinon. Като полипептид окситоцинът се разгражда в гастроинтестиналния тракт от химотрипсина, поради което се прилага само мускулно или венозно. Възможна е през лигавицата на носа и бузата да се резорбира препарата. Бързо се инактивира в бъбреците, черния дроб и лактиращите млечни жлези, а също и от циркулиращата в серумна плацентарна окситоциназа. Средната продължителност на плазмения полуживот при бременни е около 3-4 минути.

Окситоцинът се въвежда капково венозно след разреждане с инфузионен разтвор - 1 UI/100 милилитра разредител.

Окситоцинът е хормон, който се отделя от задния дял на хипофизата и е основен физиологичен възбудител на спонтанната родова дейност. Той се синтезира в невроните на хипоталамуса, но също така и в периферните репродуктивни органи при жени и мъже. Окситоцинът оказва влияние върху нервно-ендокринната функция на предния дял на хипофизата (разположена в турското седло на черепа) и играе роля на невромодулатор в ЦНС (централната нервна система).

Специфичните аферентни импулси за постъпването му в кръвообращението са разкритието на маточната шийка при раждането и акта на сучене при кърмене. Той възбужда мембранните рецептори, чрез което се активира фосфолипаза С и се отключва инозитолтрифосфат-диаглицеролов ефекторен механизъм. Под влияние на инозитолтрифосфатазата се увеличава вътреклетъчната концентрация на свободни калциеви йони, което води до контракция на гладкомускулните клетки в матката и млечните жлези.

Окситоцинът индуцира и стимулира по сила и честота ритмичните контракции на гладката мускулатура на бременната матка, а при дискоординирана родова дейност регулира маточната активност. Между контракциите матката се разхлабва напълно. Високите дози окситоцин увеличават маточния тонус, което крие опасности както за майката така и за плода. Върху мускулатурата на маточната шийка, обаче окситоцина оказва релаксиращ ефект, което води до разкритие по време на родовия акт.

Чуствителността на маточната мускулатура към окситоцина е по-добре изразена към края на бременността и е максимална по време на раждането. Този феномен се свързва с естроген-медиирано увеличаване броя на окситоциновите рецептори във входа на бременността. Известно е, че окситоцинът стимулира пролактиноват секреция от предния дял на хипофизата, а в периферията предизвиква окситоцин - индуцирана местна синтеза на окситоцин и простагландини.

Окситоцинът е показан за:

• индуциране на раждането при преносване на бременността или преждевременно спукване на околоплодния мехур с първична родилна слабост
• за преждевременно индуциране на раждането при някои заболявания на майката и плода
• за стимулиране на първична и вторична родова слабост
• при аборт след 20 гестационна седмица
• задържане на плацентата
• за стимулиране на лактацията и профилактика срещу мастит

Противопоказания за прилагане на окситоцини са следните състояния:

• еклампсия
• пелвео-фетална диспропорция
• аномалии в разположението на плода
• преразтягане на матката
• опасност от руптура на матката
• преждевременно отлепване на плацентата
• мултипари с повече от 4 раждания
• хипертонични маточни контракции

Предозирането с окситоцин зависи основно от маточната хиперактивност или на свръхчувствителност към този агент. Хиперстимулация със силни и/или продължителни контракции може да доведе до:

• руптура на матката
• рак на маточната шийка
• вагинални разкъсвания
• следродилна хеморагия
• утероплацентарна хипоперфузия
• фетална хипоксия
• хиперкапния
• перинатална чернодробна некроза
• вариабилни децелерации на плода

Други нежелани реакции при предозиране с окситоцин могат да бъдат:

• безпокойство
• треперене
• сънливост
• неясна реч
• безсъзнание
• объркване
• конвулсии (гърчове)
• затруднено дишане
• виене на свят
• аритмия
• главоболие
• тазова или коремна болка
• кожен обрив или сърбеж
• вагинално кървене
• слабост

Окситоцинът притежава и антидиуретичен ефект. При прилагане във високи дози - над 40-50 UI/минута може да предизвика така наречената "водна интоксикация". Представлява вид остра хипонатриемия и се характеризира с:

• объркване
• летаргия
• повръщане
• конвулсии
• кома
• мозъчен оток

Лечението при отравяне с окситоцини изисква предприемането на спешни животоспасяващи мерки както за майката, така и за плода.