Счупване на долен крайник на неуточнено ниво МКБ T12

Под термина счупване или фрактура се разбира прекъсване на целостта на костта. Според механизма си на получаване счупване на долен крайник на неуточнено ниво се дели на директни и индиректни фрактури.

При директните счупвания механичния агент действа непосредствено над проекцията на фрактурата. При тези счупвания мекотъканните увреди на мястото на фрактурата са по-тежки. Типичен пример за директно действие на силата е фрактурата, получена при удар на автомобилната броня върху подбедрицата на пострадалия.

При индиректните фрактури действието на силата е отдалечено от мястото на счупване. Типичен пример за такава фрактура е счупването, наблюдавано при падане на скиора, при което подколенницата се ротира над предела на издръжливост на тибията.

Клиничната картина на костното счупване се определя от някои общи за всяка травма клинични прояви, а също така и от клинични симптоми, патогномични за фрактура. Най- честия клиничен симптом е болката. Тя е с най-голям интензитет на мястото на счупването и се засилва при опит за движение на крайника. Понякога интензитетът на болката е толкова голям, че участва в етиопатогенезата на травматичния шок.

В зоната на счупване се появява подутина, дължаща се на перифрактурния хематом и травматичния едем на околните меки тъкани. Големината на хематома зависи от големината на счупената кост и засягането на околни кръвоносни съдове от режещите костни фрагменти. Загубата на костна цялост води до деформации в анатомичния контур на крайника. Степента на деформацията зависи от степента на разместване на костните фрагменти.

Един от така наречените патогномични признаци на фрактурата е патологичната подвижност. Това е установяване на костна подвижност в локализация, при която в нормалната костна структура липсва подвижност.

Много важен клиничен симптом за настъпила фрактура са така наречените костни крепитации. Този симптом се предизвиква от триенето на костните фрагменти и се интерпретира от изследващия като тактилен и звуков феномен. При засягане на други анатомични структури клиниката се обогатява с допълнителните симптоми от тяхната увреда. Най-често се засягат разположените в близост до костта периферни нерви и кръвоносни съдове.

Клиничната картина при счупване на долен крайник на неуточнено ниво е:

• болка
• оток
• деформация
• патологична подвижност
• костни крепитации

Клиничната картина на фрактурата задължително се допълва чрез образна диагностика. Рентгеновите снимки се извършват в два плана: предно-заден и страничен.

Лечението на счупване на долен крайник на неуточнено ниво цели възстановяване на костната цялост, функцията на засегнатия крайник и козметиката на областта. То включва репозиционни, имобилизационни и рехабилитационни методи.