Травми на главния мозък и черепните нерви в съчетание с травми на гръбначния мозък и други нерви на ниво шия МКБ T06.0

Травматичното увреждане на мозъка и черепните нерви има вследствие на външна механична сила, която причинява мозъчна дисфункция. Най-честите причини за травми на главния мозък и черепните нерви в съчетание с травми на гръбначния мозък и други нерви на ниво шия, са следните:

• автомобилни катастрофи
• падания
• спортни травми
• взривове
• умишлено нараняване

Рисковите групи при такъв вид травми са децата до 4-годишна възраст; новородени; лица на възраст между 15 и 24; възрастни над 75 години. Травматичното увреждане на мозъка може да има широки физически и психологически ефекти. Някои признаци и симптоми могат да се появят веднага след травматичното събитие, докато други могат да се появят дни или седмици по-късно.

Признаците и симптомите на лека степен травматично увреждане на мозъка могат да включват:

• загуба на съзнание за няколко секунди до няколко минути
• замайване
• главоболие
• гадене и повръщане
• умора и сънливост
• проблеми със съня
• загуба на равновесие
• замъглено виждане
• шум в ушите
• лош вкус в устата
• чувствителност към светлина или звук
• проблеми с концентрацията
• промени в настроението
• депресия или безпокойство

Симптомите на умерена до тежка степен на травматични мозъчни наранявания са:

• загуба на съзнание от няколко минути до часове
• главоболие, което се влошава
• многократни повръщания
• гърчове
• загуба на координация
• задълбочено объркване
• неясен говор
• кома или други разстройства на съзнанието

Черепните нерви излизат директно от мозъка и мозъчния ствол и осъществяват обмен на информация между мозъка и части на тялото, най-вече от региони на главата и шията. Черепните нерви са именувани и номерирани според тяхното местоположение.  Те участват в сетивни усещания (например зрение, слух, вкус и т.н.), а други контролират мускулите и жлезите в областта на лицето. Травматичните увреждания на черепните нерви могат да включват промяна или унищожаване на някои от сетивата.

По-долу са разгледани нарушенията, които възникват при този вид травми:

1. обонятелен нерв (I черепномозъчен нерв) - аносмия (загуба на обонянието), хипосмия (намалено обоняние), паросмия (извращение на обонянието)
2. зрителен нерв (IIчерепномозъчен нерв) - слепота (частична или пълна), визуални полеви дефицити, замъглено зрение, скотоми или диплопия на едното око
3. околомоторен нерв (III черепномозъчен нерв) - изолирани и двустранни околомоторни нервни парализи
4. трохлеарен нерв (IV черепномозъчен нерв) - вертикална диплопия
5. VI черепномозъчен нерв - засегнатото око се обръща медиално
6. троичен нерв (V черепномозъчен нерв) - суха роговица, намалено слюноотделяне
7. лицев нерв (VII черепномозъчен нерв) - пълна или частична парализа на лицето
8. вестибулокохлеарен нерв (VIII черепномозъчен нерв) - позиционно вертиго, шум в ушите, загуба на слуха
9. глософарингеален нерв (IX черепномозъчен нерв) - афония, дисфагия
10. подезичен нерв (XII черепномозъчни нерв) - дизартрия и затруднено преглъщане

Лечението на травми на главния мозък и черепните нерви в съчетание с травми на гръбначния мозък и други нерви на ниво шия варира в зависимост от състоянието. Основното лечение може да бъде последвано от физикална терапия и рехабилитация.