Счупвания, обхващащи няколко области от двата долни крайника МКБ T02.5
Причини за възникване на счупвания, обхващащи няколко области на двата долни крайника са тежки травматични въздействия, свързани с транспортни и производствени травми. При децата значение има битовият травматизъм, както и при възрастни пациенти.
Най-често са засегнати мъжете на възраст между 20-50 години, не са редки случаите и при деца. Получават се при директен и индиректен механизъм. При директният механизъм счупването настава на мястото на действащата сила, а при индиректният механизъм - мястото на счупване не съответства на мястото на травмата.
Индиректните механизми на счупване са:
- импресионен - при падане от височина върху крака. Кондилите на бедрената кост се вбиват в кондилите на големия пищял.
- ножичен - когато действат две сили в едно направление, но се разминават
- торзионен - при рязко завъртане на коста единия и край спрямо другия и край
- огъвачен - когато и двата края на дългата кост действат две сили в една и съща посока и я извиват дъговидно. Фрактурната линия отначало е напречна, а след това се раздвоява нагоре и надолу в коса посока, тъй като стига зоната на сближените костни частици откъм конкавната страна.
При счупвания, обхващащи няколко области от двата долни крайника, пострадалият съобщава за тежка травма. Оплаква се от силни болки на местата на счупванията, не може да движи двата долни крайника и лежи неподвижно. При оглед се установява ъглова или дъговидна формация на мястото на счупването. При счупване на диафизите на бедрените кости се установява скъсяване на крайниците с външно завъртане. Има наличие на хематоми и оток на меките околни тъкани. При палпация се опипват краищата на фрагментите, установява се патологична подвижност, обикновено придружена с костни крепитации. Активните движения са невъзможни. Пасивното раздвижване е силно болезнено. Възможно е пациента да изпадне в шок.
При всяка фрактура са характерни следните белези:
- деформация на областта на счупването - възможни са скъсяване на отделни сегменти на крайника, установява се дъговидно изкривяване, изпъкване на единия фрагмент над кожата, изглаждане на нормално съществуващите ямки.
- патологична подвижност - установява се ненормална подвижност на местата, където тя не е възможна в норма (получава се в средата на костите)
- костни крепитации - крепитациите не се наблюдават, когато фрагментите са раздаличени или между тях има интерпонирани меки тъкани.
- нарушена ос на крайника
- функцията на крайника е нарушена - активните движения са невъзможни, а пасивните движения са силно болезнени
- болка - винаги се установява на мястото на счупването, която се засилва при опит за движение и натиск
- оток на мястото на счупването - зависи от големината на кръвоизлива и увредата на меките тъкани
- подкожен хематом - появява се веднага при повърхностно разположени кости или в следващите часове и достига максималните си размери за конкретната травма за след 2 денонощия
- нарушена сетивност
- промени в периферния пулс - липсата му е тревожен сигнал за увреждане
Първа помощ при счупвания, обхващащи няколко области от двата долни крайника, се оказва на мястото на произшествието. Тя се състои в надлъжно изтегляне на крйника, деротация и транспортна имобилизация с гипсова шина, започваща от долния ъгъл на лопатката и достига до върха на пръстите на ходилото.
При деца до 3-4 годишна възраст се прави едномоментно наместване и имобилизация (обездвижване) с туловищно-бедрено-стъпален гипс. За задържане на наместването тазобедрените и колянните стави се сгъват до 90 градуса. Провежда се периодичен рентгенов контрол на 5,10 и 15-ти ден след наместването. При по-големи деца до 13-14 годишна възраст се прилагат вертикална екстензия по Шеде.
При възрастните се поставя метална остеосинтеза, като се осъществява оперативно вмешателство. Най-популярният метод, който се използва при напречни фрактури и такива с минимално раздробяване е интрамедуларно остеосинтеза с пирона на Киршнер. При коси и раздробени фрактури се използват различни видове плаки и винтове, а също така и стабилизиращи остеосинтези. Няколко дни след операцията болният трябва да започне раздвижването на колянната и тазобедрената става и да се претоварват долните крайници. Зарастването на долните крйници се постига за 3-4 месеца, като през това време не бива да се натоварват.
Коментари към Счупвания, обхващащи няколко области от двата долни крайника МКБ T02.5