Счупвания, обхващащи няколко области на двата горни крайника МКБ T02.4

Счупванията, обхващащи няколко области на двата горни крайника се получават при директен и индиректен механизъм. При директният механизъм счупването настава на мястото на действащата сила, а при индиректният механизъм - мястото на счупване не съответства на мястото на травмата.

Индиректните механизми на счупване са:

• компресионен - диафизата се притиска към метафизата
• огъвачен - при директният механизъм счупването настава на мястото на действащата сила, а при индиректният механизъм - мястото на счупване не съответства на мястото на травмата. Не се оформя триъгълен фрагмент.
• торзионен механизъм - при рязко завъртане на коста единия и край спрямо другия и край
• ножичен механизъм -  когато действат две сили в едно направление, но се разминават

Според положението на фрагментите се различават:

• абдукционни - при тях фрагментите образуват ъгъл, отворен навътре и назад
• аддукционни счупвания - при тях фрагментите образуват ъгъл отворен навътре и назад
• вклинени счупвания - при тях двата фрагмента са забити един в друг и не се нуждаят от наместване, не се наблюдава ъглово отклонение на фрагментите

При счупвания, обхващащи няколко области на двата горни крайника е възможно счупванията на раменната кост да бъдат в горният край, в средната част и в долният й край, наличие на счупвания в областта на предмишницата - счупвания в проксималният край, в дисталният край, както и счупвания на кости на китката.

При счупвания в областта на раменната кост се установява: подуване в резултат на хемартрозата, активните движения са невъзможни, а пасивните движения са възможни, но са силно болезнени. Болката се засилва при по надлъжната ос на костта при пипане в областта на счупването или при тласъчна палпация (с удар по надлъжната ос на раменната кост).

При разпит болния обикновено съобщава за едно изпукване на костите и той е сигурен, че е получил счупване. При всяко счупване са характерни следните белези:

• деформация на областта на счупването - възможни са скъсяване на отделни сегменти на крайника, установява се дъговидно изкривяване, изпъкване на единия фрагмент под кожата, изглаждане на нормално съществуващите ямки
• патологична подвижност - установява се ненормална подвижност на местата, където тя не е възможна в норма (получава се в средата на костите)
• костни крепитации - крепитациите не се наблюдават, когато фрагментите са раздаличени или между тях има интерпонирани меки тъкани
• нарушена ос на крайника
• функцията на крайника е нарушена - активните движения са невъзможни, а пасивните движения са силно болезнени
• болка - винаги се установява на мястото на счупването, която се засилва при опит за движение и натиск
• оток на мястото на счупването - зависи от големината на кръвоизлива и увредата на меките тъкани
• подкожен хематом - появява се веднага при повърхностно разположени кости или в следващите часове и достига максималните си размери за конкретната травма за след 2 денонощия
• нарушена сетивност
• промени в периферния пулс - липсата му е тревожен сигнал за увреждане

Рентгенографията на счупвания, обхващащи няколко области на двата горни крайника е основен диагностичен метод.

При счупване на костите се прилагат следните основни методи на лечение:

• ръчно наместване и гипсова превръзка
• скелетна екстензия - при този метод под счупването се прекарват Киршнерова тел, като телът се обтяга в екстензионна скоба и се затегля с тежести
• компресия - при този метод фрагментите се притискат един към друг