Скъсване на ставните връзки на ниво глезен и стъпало МКБ S93.2

› Въведение

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Възстановяване

Повечето травми на връзките на глезена се причиняват, когато стъпалото се извие навътре. Цялата тежест на тялото се премества и неправилно натоварва страничните връзки на глезена. Предните и средните влакна на глезена се разтягат или разкъсват при навяхване или разтежение на глезена.

Въведение

Лигаментарният апарат на глезена се представлява от твърди връзки, изградени от фиброзна тъкан, които свързват костите на стъпалото (талус и калканеус) с костите на долната част на крака (тибия и фибула).

Връзките на глезена помагат за поддържането на костите в правилна позиция и спомагат за стабилизирането на глезенната става. Те също така предотвратяват усукване или свиване на глезена.

Без връзките на глезена пациентите не биха могли да стоят прави, да ходят или бягат. Разположени от двете страни на глезена, те помагат за абсорбиране на удара от всякакви движения, които се извършват. При наличие на болка в глезените, е важно да се потърси лекарска помощ за правилна диагноза и лечение.

Честота и причини

Най-често скъсване на ставните връзки на ниво глезен и стъпало настъпва по време на футболен мач, при лекоатлети (бягане с препятствия), падане, удряне, скачане и др. занимания, при които се получава разкъсване на ставните връзки на ниво глезен и стъпало.

При пронация и абдукция (отвеждане) на ходилото (извиване на ходилото навън) под действието на външна сила ходилото застава в пронация и абдукция. При, което е възможно разкъсване на lig. deltoideum, при което скочната кост се огъва и счупва външния малеол по огъвачен механизъм.

Патофизиология

В резултат на директни и индиректни механизми могат да настъпят счупвания и изкълчвания на ставите на глезена и стъпалото, при което се наблюдава скъсване на ставните връзки на ниво глезен и стъпало.

За тази цел е необходимо получаването на достатъчно голяма сила вследствие, на която се получава счупване или луксация (изкълчване) на ставите на глезена и стъпалото.

Симптоми

Пациента обикновено съобщава за падане от високо или погрешно стъпване, при което ходилото се е завъртяло навън или се огъва навън или навътре.

Появява се болка в областта на глезена и стъпалото. При внимателен оглед се сравнява здравия и пострадалия крак, като се установява, че засегнатия крайник е подут и деформиран.

Опипването на глезена и стъпалото трябва да е щадяща, като се цели, установяването на местата на силна болезненост. При счупвания е възможно да се доловят костни крепитации, неравност на фрактурната линия.

При повреда на връзките в случая болката е много силна надолу от глезена, като там и отокът е по-силно изразен. Изпитват се движенията в областта на глезенната става.

Болният ходи с накуцване при неразместени счупвания, при разместени фрагменти при счупването пациента трябва да се придвижва с носилка.
Болката е толкова силна, че движението е невъзможно. Извършването на пасивни движения на ставите на стъпалото и глезена са неоправдани.

Диагноза

Диагностицирането започва с представените оплаквания от страна на пациента по време на преглед. При самия преглед се търсят характерни симптоми и проблеми около глезена.

За потвърждаване на диагнозата се използват различни образни изследвания. Първоначално се започва с рентгенография на засегнатата област, за да се види дали има увреждане на костите на глезена. Лигаментарният апарат не може да бъде визуализиран на обикновената рентгенография.

Увреждането на връзките на глезена може да се визуализира чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

Лечение

Осъществява се наместване на ставата след постъпване в здравно заведение. Като преди наместването се извършва обезболяване на пациента.

След наместването се прави рентгенова снимка. Прилага се гипсова имобилизация от пръстите до колянната става. Като ходилото е под прав ъгъл спрямо подбедрицата. Прави се рентгенов контрол на 4, 8 и 12 ден. Ако не настъпи разместване продължава гипсовата имобилизация.

Счупванията на външния глезен се имобилизира за 35 дни, а счупванията на вътрешния глезен се имобилизират за 45 дни. А на двата малеола за 60 дни. Може да се проведе и оперативно лечение, при неуспех от консервативното лечение.

Възстановяване

Ако не се лекуват правилно, нараняванията на връзките на глезена могат да доведат както до краткосрочни, така и до дългосрочни проблеми:

• Краткосрочни усложнения:

1. Продължаваща болка и подуване.
2. Продължително затруднено ходене или връщане към спорт.

• Дългосрочни усложнения:

1. Хронична нестабилност на глезена - повтарящи се навяхвания поради отслабени връзки.
2. Рецидивиращи навяхвания - до 40% от пациентите претърпяват повтарящи се травми на глезена.
3. Развитие на артрит - повтарящата се травма или нестабилност може да увреди хрущяла, което води до ранен артрит на глезена.
4. Намалена спортна производителност - постоянната нестабилност, болка или слабост могат да ограничат връщането към нивата на активност преди травмата.

Повечето прости навяхвания се подобряват без специално лечение. Ако обаче има тежко нараняване или първоначалната травма не се възстановява по естествен път, обикновено е най-добре да се направи консултация с лекар или физиотерапевт.

Изображения: magnific.com