Счупване на петната кост МКБ S92.0

Фрактура на калканеуса причинена най-често при падане от високо върху петата и други причини е счупване на петната кост.

Тези фрактури представляват около 2% от всички фрактури, и 60% от фрактурите на глезенните кости.
Счупване на петната кост включва:

• Счупване петна кост;
• Счупване пета.

Наблюдават се счупвания на тялото на петната кост и на tuber calcanei.

Механизъм на счупване на петната кост
При падане от височина директно върху петите се продуцират две опониращи сили, едната проведена чрез големия пищял, а другата действаща отдолу, чрез петната кост. Петната кост бива притисната от талуса. Страничната външна стена на петната кост се чупи лесно, докато вътрешната стена е по-резистентна. Вътрешната част на костта с един латерален фрагмент се размества и се забелязва като една твърда маса под страничния малеол, която поставя под натиск перонеалните сухожилия. Освен това tuber calcanei може да се разцепи по дължина, довеждайки до едно разширение на костта.
Петната кост е ограничена от тънък кортикалис, който само в един участък е силно задебелен и покрит с хрущял т.нар. таламус. Чрез него се осъществява малката, но важна за функцията на ходилото подвижност в субталарната става.

Класификация на счупване на петната кост по отношение на механизма на увредите на петната кост:

• При вертикална компресия и срязваща сила върху субталарната става от страничната страна острия ръб на страничния израстък на талуса се забива в ъгъла на петната кост, при което причинява вертикално счупване;
• Продължаващо действие на тази сила, предадена чрез субталарната става върху Sustentaculum tali, отразява част от тялото на петната кост с вторична фрактура, която е насочена към грапавината на петната кост и включва 1/3 или половината от задната фасетка на субталарната става;
• Във финалната фаза при изключително голяма сила на травмиращия агент, tuber calcanei се повдига нагоре и се отделя от тялото на костта, при което първичната фрактурна линия се отваря плантарно;
• При депресионнна сила на травмиращия агент фрактурната, странична линия минава през тялото, непосредствено отзад до глезенната става, при което се оформя свободен фрагмент;
• При още по-голяма сила този фрагмент може да потъне в спонгиозата на петната кост, към страната на латералния кортикалис, при което се смачква субталарната става. Малки субталарни фрактури могат да се наблюдават над мястото на залавянето на Ахилесовото сухожилие, наречени от някои автори "езична фрактура".

Клинична картина на счупване на петната кост
Клиничната картина при петната кост зависи от степента, вида на фрактурата и деформацията на коста, т.е. тя може да варира в доста широк диапазон.

• Ходилото в задната си част е деформирано и значително разширено;
• Кръвонасядането на меките тъкани е демонстративно и то бързо нараства - с часове;
• Ограничена подвижност на стъпалото и накуцване;
• Стъпването на пръсти е силно болезнено поради тегленето на мускула на подбедрицата;
• Установява се оток, зачервяване, хематом и крепитации.

Диагноза на счупване на петната кост
Поставя се чрез клиничните прояви и рентгенова снимка.
На профилна рентгенография се вижда нарушаване на талокалканеарния ъгъл, които норманлно е 45 градуса.

Лечение на счупване на петната кост

1. Има няколко общоприети метода, които се използват в практиката:
2. Гипсова имобилизация след моделиране на фрактурата;
3. Тракционен метод;
4. Наместване с вътрешна фиксация със или без костен присадък;
5. Външен фиксатор за репозиция;
6. Ранна субталарна артродеза.