Счупване на тялото [диафиза] на бедрената кост МКБ S72.3

Като диафиза на бедрената кост се приема тази нейна част, която започва под трохантерния масив и достига до долната част (надкондилите й). Фрактурите на диафизата на бедрената кост се срещат сравнително често. Най-често са засегнати мъже във възраст от 20-50 години. Нерядко се среща при деца.

Етиология и механизми на счупване на тялото [диафиза] на бедрената кост
Възможни са всички възможни механизми на счупване, освен отломъчен.
Фрактурата на бедрената на бедрената кост е най-често резултат от така наречената високо енергийна травма (транспортни, производствени и други тежки травми). Освен директните травми, които се характеризират с раздробяване на костта на множество фрагменти, са възможни и индиректни - огъвачен, торзионен, ножичен и компресионен механизъм.

В зависимост от механизма са различни фрактурните линии: ъглова или коса с наличие на трети триъгълен фрагмент (при огъвачен механизъм), винтообразна (при торзионен механизъм), напречна (при ножичен механизъм), разклонена, раздробяваща с множество фрагменти (при компресионен механизъм).

Разместване на фрагментите - по правило се установяват три основни размествания:
- Надлъжно със скъсяване (ad longitudinem cum contractionem);
- Под ъгъл (ad axin);
- Периферно (ad periferiam);
- По ширина (ad latus).

Разместването на фрагментите при счупване на тялото [диафиза] на бедрената кост зависи най-вече от механизма на счупването, от мускулните контракции на мощната бедрена мускулатура и донякъде от тежестта на засегнатия крайник. В зависимост от мускулното действие и нивото на фрактурата се получават два основни начина на разместване. При фрактури, разположени в горната част на бедрената диафиза, над залавните места на мускулите привеждачи, централният фрагмент е отдалечен от действието на тазово - трохантерните мускули, сгънат и външно ротиран (завъртян).

Периферният фрагмент е приведен и изтеглен нагоре. Двата фрагмента образуват помежду си ъгъл отворен навътре.
При счупвания разположени по средата на бедрената диафиза и под залавните места на привеждачите, централният фрагмент е придърпан навътре, а периферният нагоре. Между двата фрагмента се образува ъгъл, отворен навън.

Клиника на счупване на тялото [диафиза] на бедрената кост
Пострадалият съобщава за тежка травма. Оплаква се от силни болки на мястото на счупването, не може да движи крайникът. При оглед се установява ъглова или дъговидна деформация на мястото на счупването. Крайникът е скъсен и външно завъртян. Налице е голям хематом и външно завъртян. Налице е голям хематом и оток на околните тъкани и патологична подвижност, обикновено придружен с костни крепитации. Активните движения са невъзможни. Пасивното раздвижване е силно болезнено.

Рентгеновата диагноза е задължителна. Тя установява вида на фрактурата, посоката на фрактурните линии, разположение на костните фрагменти.

Лечение на счупване на тялото [диафиза] на бедрената кост
Първа помощ - лекарят, повикан на местопроизшествието или в здравната служба трябва да извърши приблизително наместване на фрактурата, като крайникът се затегля по надлъжната ос и се осъществява вътрешно ротиране. Крайникът се имобилизира с гипсена или телена шина.

При деца до 3-4 годишна възраст лечението се състои в едномоментно наместване и имобилизация с туловищно - бедрено - стъпален гипс. За задържане на наместването тезо - бедрените и колянните стави се сгъват до 90 градуса. Провежда се профилактично рентгенов контрол на 5-я, 10-я и 15-я ден след наместването.
При по-големи деца на 13-14 годишна възраст се прилага вертикална екстензия по Schede. Тя може да бъде индиректна осъществена с адхезивна превръзка (цинк - желатина). С помощта на екстензията се намества фрактурата и се задържа в това положение за 20-25 дни до образуване на фиброзен калус, възпрепятстваш ново разместване. След това лечението се провежда с туловищно - бедрена - стъплна гипсова превръзка за още 2 месеца.

Лечението при възрастни на счупване на бедрената диафиза е оперативно - метална остеосинтеза, след закрито и открито наместване. Няколко дни след операцията болният започва да се раздвижва - колянна и тазо - бедрена става и да се приучва да ходи с патерици, без да натоварва крайникът. Зарастването се постига за 3-4 месеца. През това време крайникът не бива да се натоварва.