Пертрохантерно счупване МКБ S72.1

Тези счупвания засягат трохантерния масив на бедрената кост. Срещат се предимно при възрастни пациенти. Най-често са резултат на битови злополуки. Жените са два пъти по-често засегнати.

Фрактурната линия (линията на счупване) при пертрохантерно счупване минава през големия трохантер, но може да засегне и двата трохантера и често фрактурата е раздробена.

Пертрохантерно счупване може да бъде:

• Интертрохантерна фрактура;
• Трохантерна фрактура.

За практиката и за оформяне на показания за лечение има значение разделянето на счупванията на масива:
- Стабилни - вътрешният кортекс (сърцевина) на трохантерния (въртел) масив е здрав, ако е счупен е неразместен, или ако е разместен, след наместването се възстановява.
- Нестабилни - налице е разрушаване на вътрешния трохантерен кортекс (сърцевина). Възможно е нестабилните фрактури да се превърнат в стабилни, чрез вбиване на горния и долния фрагмент, при налична деформация.

Механизъм на пертрохантерно счупване
Най-често е в резултат на торзионно - огъвачен механизъм (извиване).

Клинична картина на пертрохантерно счупване
Поради това, че фрактурата е извънставна, налице е голям хематом и наличие на хематом на околоставните тъкани. Поради значителния кръвоизлив е налице увредено общо състояние. Понякога се наблюдава шок. Налице е скъсяване на засегнатия крайник и пълна външна ротация. Установява се болка при опипване и почукване върху трохантера. Наблюдава се пълна невъзможност за движение.

Диагноза на пертрохантерно счупване
Провежда се рентгеново изследване в две равнини фасова и профилна уточнява вида на счупването, нейната стабилност, наличие на допълнителни фрагменти.

Лечение на пертрохантерно счупване
Лечението е максимално функционално. Съвременното лечение се прилага основно в два варианта:
- Лечение с продължителна директна екстензия (разтягане). С помощта и се постига наместване на фрактурата и задържане на фрагментите в това положение, като телта преминава през tuberositas tibiae. Лечението се провежда на съвременно ортопедично легло, снабдено с необходимите приспособления, помагащи на болния да се повдигне, да сяда да заема физиологично положение. Важно е крайникът да се поддържа в необходимата ротация (вътрешна) с помощта на приспособление. Лечението с директна екстензия продължава от 65-70 дни. След 1 месец болният започва да раздвижва колянната и тазобедрената става. След прекъсване на директната екстензия - придвижването се осъществява с патерици, но без да се натоварва крайникът до изтичане на 120-140 дни. Натоварването се разрешава след рентгенова снимка доказваща зарастването.
- Оперативно лечение - прилага се остеосинтеза с различни метални конструкции. (Г-плаки, комбинирани пирони с плаки или винтове с плаки). Остеосинтезата е стабилна и дава възможност да се мобилизира болния още първите дни, но без натоварване на крайника до доказване на зарастването.