Счупване на ладиевидната кост на китката МКБ S62.0

Според различни статистически данни най-честата фрактура в областта на китката се пада на ладиевидната кост - 60-80 %. Пострадалите са по-често мъже на възраст между 20-40 години. Дясната ръка се засяга по-често.

Механизъм на счупването на ладиевидната кост на китката се получава обикновено при индиректна травма - падане върху ръка и удар върху лъчевата част на дланта. По-рядко счупването се предизвиква от директна травма в областта на анатомичната табакера. Най-чести са счупванията по средата на костта. Фрактурната повърхност спрямо надлъжната ос на костта може да е коса или с напречен ход.

Клиника на счупване на ладиевидната кост на китката
Голямото практическо значение на това счупване се определя не само с честотата му, но и от сериозни проблеми, които поставя за разрешаване по отношение на точната и навременна диагноза, изграждане на лечебен план и профилактика на възможните усложнения, продължително обездвижване - до 6 месеца, оперативно лечение. В сравнение със сериозността на увредата клиничните симптоми са много оскъдни. Видима деформация няма. Пострадалият съобщава за болка в областта на китката при опит за движение. Много е характерна за тази повреда е болката при натиск в областта на анатомичната табакера. Болката се усилва още при движение на китката и при надлъжно обременяване на I и II пръсти на травмираната ръка.

Нерядко оплакванията на болните се приемат като дължащи се само на контузия. Разместването на костните фрагменти при счупването на ладиевидната кост по правило няма. Фрактурната линия при пресните счупвания е тясна и често едва забележима. Тя може да се види на рентгенова снимка ако съвпада с посоката на лъча

Диагноза на счупване на ладиевидната кост на китката
Тя се поставя чрез рентгенова снимка. При фасова снимка, ладиевидната кост се наклонява напред и ако фрактурната линия е перпендикулярна на остта и, както е в повечето случаи тя не се вижда.

На профилната снимка линията на счупването рядко личи, но тя е необходима, за да се изключи съпътстваща повреда на костите на китката

Фрактурната повърхност личи най-често на полупрофилната снимка. Негативните резултати от рентгеновите снимки не изключват счупване при наличие на клинични белези. В тези случаи трябва да се обездвижи ръката, както при счупване на костта.
При съмнение за счупване на ладиевидната кост трябва да се направят повторни рентгенови снимки след 15 ден, но не по-късно от 20-ч ден. За това време настъпва костна резорбция на краищата на фрагментите и фрактурната линия се вижда.

Рентгеновото изследване уточнява фрактурата, хода на фрактурната повърхност. В зависимост от това се взема решение за срока на имобилизацията и може да се предвиди изхода от лечението. В зависимост от мястото на счупването се различават:
- В проксималната част на костта (горния край);
- В средната трета;
- В дисталната трета (в долната трета на костта);
- Tuberculum ossi navicularis;
Счупванията на tuberculum ossi navicularis са извънставни и зарастват без изключение.

Лечение на счупване на ладиевидната кост на китката
Някои от тези счупвания могат да зараснат, но само след продължително обездвижване. Продължителността на лечението е толкова по-дълъг, колкото е по-нагоре разположено счупването на ладиевидната кост. Оставена без имобилизация счупването на ладиевидната кост не зараства и завършва с образуване на псевдоартроза. Счупването на ладиевидната кост изисква продължително обездвижване. Това се осъществява с гипсова превръзка с добър моделаж. Палецът се оставя в опозиция. Ако се разхлаби гипсовата превръзка се сменя.
Лечението на псевдоартрозите на ладиевидната кост е оперативно - прави се компресивна остеосинтеза с остеопластика и резекция на стиловидния израстък. При асептична некроза на малък проксимален (горен) фрагмент се пристъпва към оперативното му отстраняване.