Счупване на пубиса (срамна кост) МКБ S32.5

› Въведение

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Възстановяване след фрактура на таза

Фрактура на таза е счупване на една или повече кости в таза. Тези фрактури са редки, като тежестта може да варира от лека до тежка. Докато леките фрактури на таза не изискват операция, тежките фрактури трябва да се коригират с операция.

Въведение

Костите, които изграждат таза, включват:

• Сакрум (голяма триъгълна кост в основата на гръбначния стълб)
• Опашна кост
• Тазобедрените кости, които включват илиум, седалищна кост и пубис

Заедно тези кости образуват така наречения тазов пръстен. Тазът е стабилна структура, която защитава много важни нерви, кръвоносни съдове и органи, включително вътрешните репродуктивни органи, пикочния мехур и долната част на храносмилателния тракт.

Честота и причини

Всеки може да получи фрактура на таза на всяка възраст. Леките фрактури на таза са по-често при по-възрастните хора, защото те са по-склонни да имат нарушения, отслабващи костите, като остеопороза.

Тежките фрактури на таза са най-често срещани при хора на възраст от 15 до 30 години, което обикновено е свързано с тежък травматизъм. Най-честите причини за фрактура на таза, включват:

• Външна сила с голямо въздействие (автомобилна катастрофа, падане от височина)
• Заболявания отслабващи костите (остеопороза)
• Спортни дейности

Патофизиология

Счупването на срамната кост на таза се предизвиква от директен удар или при притискане на таза. Действа огъвачен или компресионен механизъм.

Механизъм на счупване на пубиса (срамна кост)

Класическият механизъм за получаване на счупването на срамната кост е компресионният (между буферите на вагони, затрупване в мини и др.).

Считат се за възможни четири вида механизми:

• индиректен механизъм - предаване на силата посредством други структури на опорно-двигателния апарат (сила предадена по оста на бедрената кост)
• индиректен компресионен механизъм - действащ в сагитална или фронтална равнина
• директен механизъм - действащ върху определени структури на таза
• отломъчен механизъм

Симптоми

При счупване на горното рамо на срамната кост се установява кръвонасядане под слабинната връзка. Опипва се острият ръб на разместения нагоре и напред фрагмент. Настъпват силни болки при ходене.

Налице е симптомът на "закованата пета" - болният не може да повдигне крайника от съответната страна, но ако го повдигне с помощ може да го задържи.

При опит за сгъване в тазобедрената става се болния съобщава за остра болка от съкращаващия се m. Iliopsoas, който притиска мястото на счупването.

По-рядко се среща счупването на долното рамо на срамната кост.

При вертикално счупване на предния отдел на таза са прекъснати горното и долното рамо на срамната кост.

В този случай клинична симптоматика е бедна има оток и кръвонасядане под ligamentum inguinale, а в някои случаи и на перитонеума на съответната страна. При притискане на симфизата с юмрук се установява болезненост.

Диагноза

Диагнозата се поставя след разпитване на болния, оглед (дава оскъдна информация, може да се установи оток, различна височина на двата хълбочни гребена, скъсяване на крайника), палпация (при опипване се установява болка и нарушена цялост на тазовия пръстен).

Лечение

Около 30% от пострадалите със счупвания на таза постъпват в различна степен на шок. Това изисква вниманието да бъде насочено преди всичко към активна реанимация с оглед извеждане на болния от това състояние.

При наличие на шоково състояние се изисква незабавна реанимация, изразяваща се във възстановяване на обема на общата циркулираща кръв, затопляне, обезболяване. Необходима е добра транспортна имобилизация и транспорт под контрол на лекар - реаниматор.

При голяма част от счупванията на тазовите кости са усложнени с наранявания на вътретазовите органи. Най-често са засегнати уретрата и пикочния мехур.

Лечението на тези увреждания е с предимство.

Изолираните фрактури не изискват манипулативно лечение.

Счупванията в областта на горното рамо на срамната кост изискват покой в леглото за около 30-35 дни, болният се раздвижва в леглото след изтичане на втората седмица, изправя се на 30-ден и се придвижва с патерици до изтичане на 60 дни.

При разтваряния на симфизата (мястото на съчленение на двете тазови половини) до 1 см е достатъчен само постелен режим за 4 седмици като болният се съветва да лежи на една страна. При по-големи разтваряния на симфизата е необходимо лечение с хамак за 5-6 седмици (за странично пристягане на таза). При още по-големи разтваряния на симфизата се използва методът на Лазаров - имобилизация в гипсови гащета, към което се включва ретрактор с помощта, на който се затваря и задържа затворена симфизата.

Възстановяване след фрактура на таза

Тазовите фрактури обикновено заздравяват напълно след 8 до 12 седмици. По-тежките тазови фрактури може да отнемат повече време, особено ако има други наранявания или усложнения от събитието, причинило фрактура на таза.

Прогнозата на фрактура на таза зависи от тежестта и вида на нараняването. Леките, стабилни тазови фрактури обикновено заздравяват добре с лечение без дългосрочни усложнения.

Тежките тазови фрактури, причинени от събития като автомобилни катастрофи, могат да доведат до усложнения като тежко кървене и увреждане на органи и нерви. Ако тези свързани наранявания се лекуват успешно, фрактурата на таза обикновено заздравява добре.

Изображения: magnific.com