Счупване на пубиса (срамна кост) МКБ S32.5

Счупването на срамната кост на таза се предизвиква от директен удар или при притискане на таза. Действа огъвачен или компресионен механизъм.

Механизъм на счупване на пубиса (срамна кост)
Класическият механизъм за получаване на счупването на срамната кост е компресионният (между буферите на вагони, затрупване в мини и др.).
Считат се за възможни четири вида механизми:
-индиректен механизъм – предаване на силата посредством други структури на опорно-двигателния апарат (сила предадена по оста на бедрената кост);
-индиректен компресионен механизъм - действащ в сагитална или фронтална равнина;
-директен механизъм - действащ върху определени структури на таза;
-отломъчен механизъм.

Клиника на счупване на пубиса (срамна кост)
При счупване на горното рамо на срамната кост се установява кръвонасядане под слабинната връзка. Опипва се острият ръб на разместения нагоре и напред фрагмент. Настъпват силни болки при ходене. Налице е симптомът на "закованата пета": болния не може да се повдигне крайникът от съответната страна, но ако го повдигне с помощ може да го задържи. При опит за сгъване в тазобедрената става се болния съобщава за остра болка от съкращаващия се m. Iliopsoas, който притиска мястото на счупването.
По-рядко се среща счупването на долното рамо на срамната кост.
При вертикално счупване на предния отдел на таза са прекъснати горното и долното рамо на срамната кост. В този случай клинична симптоматика е бедна има оток и кръвонасядане под ligamentum inguinale, а в някои случаи и на перитонеума на съответната страна. При притискане на симфизата с юмрук се установява болезненост.

Диагноза на счупване на пубиса (срамна кост)
Диагнозата се поставя след разпитване на болния, оглед (дава оскъдна информация, може да се установи оток, различна височина на двата хълбочни гребена, скъсяване на крайника); палпация (при опипване се установява болка и нарушена цялост на тазовия пръстен).

Лечение на счупване на пубиса (срамна кост)
Около 30% от пострадалите със счупвания на таза постъпват в различна степен на шок. Това изисква вниманието да бъде насочено преди всичко към активна реанимация с оглед извеждане на болния от това състояние. При наличие на шоково състояние се изисква незабавна реанимация, изразяваща се във възстановяване на обема на общата циркулираща кръв, затопляне, обезболяване. Необходима е добра транспортна имобилизация и транспорт под контрол на лекар - реаниматор.
При голяма част от счупванията на тазовите кости са усложнени с наранявания на вътретазовите органи. Най-често са засегнати уретрата и пикочния мехур. Лечението на тези увреждания е с предимство.
Изолираните фрактури не изискват манипулативно лечение. Счупванията в областта на горното рамо на срамната кост изискват покой в леглото за около 30-35 дни, болният се раздвижва в леглото след изтичане на втората седмица, изправя се на 30-ден и се придвижва с патерици до изтичане на 60 дни.
При разтваряния на симфизата (мястото на съчленение на двете тазови половини) до 1 см е достатъчен само постелен режим за 4 седмици като болният се съветва да лежи на една страна. При по-големи разтваряния на симфизата е необходимо лечение с хамак за 5-6 седмици (за странично пристягане на таза). При още по-големи разтваряния на симфизата се използва методът на Лазаров - имобилизация в гипсови гащета, към което се включва ретрактор с помощта, на който се затваря и задържа затворена симфизата.