Травма на външна югуларна вена МКБ S15.2

Външна югуларна вена получава по-голямата част от кръвта от външната страна на черепа и дълбоките части на лицето.

Етиология и механизъм на травма на външна югуларна вена
Диагнозата на венозната травма е по-трудна и на практика се реализира при видимо кръвотечение или голям хематом (подутина, която се получава като резултат на пропиване на съседните тъкани с кръвта). Травмите на външната югуларна вена може да се получат в резултат на закрити и открити наранявания на шията.
При закритите наранявания няма кожни разкъсвания на мястото на травмата и най-често се получават от удар с тъп, твърд предмет, но може да се получи и при рязко опъване или прегъване на шията.
Разкъсване на кръвоносните съдове може да настъпи при контузия на шията отпред и да се образуват големи хематоми, които от своя страна може да причинят задушаване от притискане на трахеята. В тези случаи се налага да се постави лигатура на съда и спешно отстраняване на хематома.
При откритите наранявания цялост на кожата на шията е нарушена. Те могат да възникнат при порезни, прободни и огнестрелни наранявания.

Клиника на травма на външна югуларна вена
Опасност от открити травми на външната югуларна вена е от въздушната емболия. Двете важни особености на венозната система в областта на врата са:
1) Налягането във венозната система е много ниско и при дълбоко вдишване се получава отрицателно налягане, което води до засмукване на въздух от атмосферата и настъпва въздушна емболия, която води до смърт от сърдечна недостатъчност.
2) Фасциите на шията обхваща подкожните вени, това е защитен механизъм, който защитава техния лумен при нараняване от колабиране, той стои непрекъснато отворен.

Диагноза на травма на външна югуларна вена
Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата за вида травма, механизъма и тежестта на нараняването. От физикалния оглед се оценява цвета на кръвта, която е тъмночервена и изтичането на кръвта е бавно.

Лечение на травма на външна югуларна вена
От голямо значение е спешно спиране на кръвотечението, което може да стане чрез притискане, лигиране или клампиране на външната югуларна вена. При разкъсването на външната югуларна вена и ако няма възможност да се запази тя, трябва да бъде запазена поне вътрешната югуларна вена, за да има адекватен кръвоток.