Открита рана, обхващаща ларинкса и трахеята МКБ S11.0

Наранявания на ларинкса и трахеята, в резултат от травми са доста необичайни. Епидемиологичната характеристика на открита рана, обхващаща ларинкса и трахеята сочи, че те са дост рядко, срещано нараняване, което представлява едва 1 на 30000 посещения в спешното отделение. При пациенти с проникващи наранявания на врата 2 до 4% са с ларинготрахеални наранявания.
Въпреки това, тъй като те са част от дихателните пътища, бързо диагностициране и интервенция е задължително. Въпреки че някои наранявания на ларинкса и трахеята, могат да бъдат лекувани консервативно, по-голямата част се нуждаят от ранна оперативна намеса. Открита рана, обхващаща ларинкса и трахеята.

Клинична картина на открита рана, обхващаща ларинкса и трахеята варира от фини нарушения на функцията на гласните връзки, до разкъсни рани и фрактури на ларинготрахеалните хрущяли. Това съответства на различния спектър от клинични симптоми:

• Дисфония;
• Стридор;
• Предстоящо запушване на дихателните пътища.

Други признаци и симптоми на проникващи наранявания включват

• Подкожно емфизем;
• Хемоптиза;
• Одинофагия;
• Дрезгав глас;
• Кашлица;
• Диспнея;
• Болка при палпация или преглъщане.

В основата на диагнозата на открита рана, обхващаща ларинкса и трахеята стои обстоен клиничен преглед. Излизането на въздух от откритата рана на шията е единственият сигурен признак за диагностициране на ларинготрахеална травма. Това се потвърждава чрез подканване на пациента да кашля. Рентгенографско изследване на гръдния кош и шията може да разкрие подкожен емфизем, чужди тела, гръбначни фрактури, пневмоторакс. Ендоскопия (ларингоскопия, бронхоскопия и есофагоскопия) е задължително за всички стабилни пациенти с проникващи рани на шията, при които се подозира, че имат нараняване на горните дихателни пътища. Компютър томографско сканиране също е полезно при определянето на траекторията на куршума при пациенти с проникващи огнестрелни рани в областта на шията.

Лечение на открита рана, обхващаща ларинкса и трахеята
Откритите травми с малки трахеални рани, без загуба на тъкан и усложнения може безопасно да се лекуват консервативно само да се наблюдават. Неоперативно управление на тези наранявания изисква тясно наблюдение, най-вероятно в интензивно отделение, и серийни ендоскопии. Ролята на стероиди за намаляване на посттравматичен оток на ларинкса е спорен, тъй като се използват профилактично антибиотици. От неоперативно управление на съответните наранявания, се очаква добри резултати по отношение на качеството на гласа и проходимостта на дихателните пътища. Пациентите със значителни наранявания изискват оперативно лечение. Тежките наранявания, изискват сложно възстановяване или стентове.