Изкълчване на челюстите МКБ S03.0

› Въведение

› Честота

› Причини и рискови фактори

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение 

› Усложнения

› Прогноза

Въведение

Трайно и значително разместване на ставните повърхности на долночелюстната кост спрямо нормалното и положение в темпоромандибуларната става представлява изкълчване на челюстите.

Дислокацията на темпоромандибуларна става или мандибуларна дислокация може да се прояви като двустранно или едностранно изместване на мандибуларния кондил от ставната повърхност на темпоралната кост (гленоидалната ямка). Могат да възникнат предни, задни, горни и долни дислокации на долната челюст. Анатомията е важна за разбиране за оценка и лечение на състоянието. Мандибуларният кондил нормално се намира в гленоидалната ямка на темпоралната кост. Ставата е една от малкото в тялото с плутен фиброхрущялен диск, който лежи между гленоидалната ямка и кондила. Това позволява на става да функционира като шарнир, така и като плъзгаща се става.

Мускулите, които участват в затварянето на челюстта, са дъвкателният, медиалният птеригоиден и темпоралният мускул. Отварянето на челюстта е функцията на страничния птеригоиден мускул. Лигаментите (връзките), които поддържат ставата, са темпоромандибуларните, сфеномандибуларните и капсулните връзки.

Кръвоснабдяването на ставата е от клонове на външната каротидна артерия. Ставата получава сензорна инервация от мандибуларния клон на тригеминалния нерв през дъвкателния и аурикулотемпоралния нерв.

Честота

Мандибуларната дислокация е рядко срещано заболяване и не се свързва с някакъв вид предразположение, свързано с пола или възрастта. Тъй като травмите на лицето са по-разпространени като цяло при мъжете, травматичните причини могат да показват леко предразположение към мъжете. Предните луксации са най-често срещаният тип дислокация на долната челюст, обикновено вследствие на атравматични причини. Значително по-редки са задните, страничните и горните луксации.

Причини и рискови фактори

Дислокацията на темпромандибуларната става може да възникне в резултат на атравмична етиология или травма на долната челюст. Факторите, водещи до атравматична дислокация, могат да включват всичко, което води до силно, прекомерно отваряне на челюстта, като прозяване, гърчове или повтарящо се дъвчене, както и подлежащи анатомични причини като отпуснати връзки, анормална анатомия или нарушения на съединителната тъкан. Атравматичните причини могат да включват много обикновени ежедневни дейности като смях, прозяване, пеене и други. Дистонични реакции (например гърч) и екстрапирамидни странични ефекти също за възможни причини.

Ятрогенните причини включват стоматологично лечение, ендотрахеална интубация, бронхоскопия и ларингоскопия. Острата лицева травма е една от най-честите причини за дислокация и луксация.

Рисковите фактори за изкълчване на челюстите са важни при идентифицирането на възможните причини за дислокацията и риска от рецидив. Рисковите фактори включват предишна луксация, структурни или анатомични дефицити, нарушения на съединителната тъкан, които засягат стабилността на ставите (синдром на Марфан, мускулна дистрофия, орофациална дистрофия), невродегенеративни заболявания (болест на Хънтингтън, множествена склероза или епилепсия).

Патофизиология

Има четири различни позиции на дислокация на челюстта:

• Задна - задната дислокация е характерна за хора, които при падане си ударят брадичката. Тази дислокация ще изтласка засегнатата главичка на долната челюст до мастоидния израстък.
• Предна - най-често срещаната позиция е предна. Предна дислокация е изместване на долната челюст напред, при прекомерно отваряне на устата. Този тип изкълчване може да се случи, двустранно или едностранно след прозяване. Мускулите, които са засегнати по време на предната челюстна дислокация са m.masseter, m.temporalis и m.pterygoideus lateralis.
• Горна - горните размествания се получават, след удар по отворена уста. Когато голяма сила удари, по ъгъла на челюстта кондиларната глава е принудени да се движи нагоре.
• Странична - странични размествания преместват челюстта на страни от черепа и е вероятно да се случи с други фрактури на челюстта.

Симптоми

Изкълчване на челюстите е остро състояние и пациентите най-често търсят медицинска помощ поради силната болка, която усещат, затрудненото затваряне на устата, което може да доведе до невъзможност за говорене. От анамнестичните данни е важен механизмът, по който е станало изкълчването и дали има придружаващи травми и заболявания. Сред характерните симптоми са:

• Трудно говорене
• Невъзможност да се затвори устата
• Болки в областта на лицето или челюстта, или в предната част на ухото
• Зъбите са подредени неправилно
• Образуване на синини или кървене около челюстта
• Затруднено дишане
• Подуване на челюстта или лицето

Диагноза

Диагнозата на дислокация на долната челюст обикновено е възможна с анамнеза и физикален преглед. Образната диагностика може да не е необходима за диагностицирането на дислокация на долната челюст. За травматична, неясна диагноза или съмнение за фрактура, образните методи на изследване са препоръчителни. В такива случаи се прави най-често компютърна томография (КТ). КТ скенирането е полезно за оценка на вида на дислокацията и свързаните с нея фрактури.

Рентгенография на долната челюст също може да бъде полезна, но може да има някои ограничения във визуализирането поради припокриващи се проекции на гръбначния стълб в задно-преден изглед. Трябва да се направи образна диагностика преди репозицията, за да се оцени наличието на фрактура. Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) може също да се използва за оценка на ставната капсула и околните връзки. Не са необходими и някаква допълнителни лабораторни изследвания за изолирано изкълчване на челюстите.

Лечение

Темпоромандибуларните нарушения са самоограничаващи се и не се влошават. Лечението в някои случаи е просто и включва самостоятелни грижи и рехабилитация, насочени към премахване на мускулните спазми и възстановяване на правилната подвижност на мандибулата, е всичко, което е необходимо. Нестероидните противовъзпалителни лекарства трябва да се използват в краткосрочен план.

От друга страна, лечението на хронични темпоромандибуларни нарушения може да бъде трудно и най-доброто условие е да се управлява от екипен подход. Екипът се състои от първични грижи от лекар, зъболекар, физиотерапевт, психолог, фармаколог, и в малък брой случаи, хирург. Различни форми включват обучение на пациента за самостоятелни грижи, лекарства, физикална терапия, шиниране, психологична консултация, техники за релаксация, хипнотерапия,акупунктура и артроцентеза.

Изкълчените челюсти обикновено могат да бъдат успешно позиционирани в нормалното им положение от обучен медицински специалист. Опитите да се коригира челюстта без помощта на медицински специалист може да доведе до влошаване на травмата. Обезболяващи лекарства като общи анестетици, мускулни релаксанти, или в някои случаи седиране, може да бъде необходимо, за отпусне на мускулатурата. При по-тежките случаи, може да бъде необходимо и хирургично лечение, за наместване на дислоцираната челюст, особено ако има повторни размествания.

Усложнения

Възможна е рецидивираща и хронична дислокация на долната челюст. Също така, повтаряваща се дислокация може да увреди ставните връзки и ставната капсула и да доведе до дегенеративно ставно заболяване. Външният слухов канал може да бъде повреден както от задната, така и от горна дислокация и може да доведе до глухота.

Нервно увреждане може да възникне на лицевия нерв или да засяга вестибуло-кохлеарния нерв. Нараняването на кръвоносните съдове може да доведе до увреждане на външната каротидна артерия или до церебрална контузия.

Ятрогенни усложнения също могат да възникнат при такъв вид травма. Може да възникне фрактура в резултат на силата, приложена върху долната челюст.

Прогноза

Прогнозата на изолирана мандибуларна дислокация е добра, но се различава в зависимост от вода на изкълчването на челюстите. Предните луксации имат добра прогноза, докато страничните са свързани предимно с фрактури и изискват оперативна репозиция на костните структури и повърхности. Дългосрочните усложнения са редки след подходящо лечение на остра дислокация. Въпреки правилно проведеното лечение при някои пациенти, съществува риск от рецидив на изкълчването.

Изображения: freepik.com