Открита рана на носа МКБ S01.2

› Въведение

› Анатомия на носа

› Честота и причини

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение

› Усложнения

Въведение

Открита рана на носа е често срещано нараняване и може да доведе до трайно увреждане на съставните структури, кожата, хрущялната тъкан или костта. Както при всяка травма на лицето винаги трябва да се спазва общоприет протокол за диагностика и лечение. Носните наранявания могат да се срещат самостоятелно, но по-често се срещат едновременно с други наранявания.

По-голямата част от фрактурите на носа обаче са изолирани наранявания. Като общ подход към всяка назална травма е важно да се установи механизмът на нараняване, включително удар, сила, посока и колко време е минало след травмата. Сред основните симптоми при назална травма са изкривяване на носа, кървене от носа, болка, затруднено дишане и други.

Сред основните видове травми и рани на носа са:

• Разкъсване на носа - разкъсванията и откритите рани на носа понякога могат да бъдат трудни за лечение поради триизмерната форма на носа. Раната трябва да се почисти добре и да се представят кожните ръбове. Ако първично затваряне на раната не може да се постигне, то пациентът се пренасочва към пластичен хирург.
• Септален хематом - състояние, което не трябва да се пропуска при първоначалния преглед на пациент с назално нараняване, тъй като може да бъде сериозно, ако не се лекува. При септален хематом се наблюдава отделяне на надлежащия перихондриум от хрущялната носна преграда. Това причинява разкъсване на субмукозни кръвоносни съдове и натрупване на кръв в това пространство.
• Фрактура на носа - фрактура на носните кости представляват близо 50% от всички фрактури на лицето. При такива пациенти се наблюдава деформация на носа и затруднено дишане.
• Травматичен епистаксис - епистаксисът (кървене от носа) е основен симптом, съпътстващ почти всички наранявания областта на носа. В повечето случаи кървенето спира от самосебе си като се прилага силен натиск върху носа точно под костно-хрущялната връзка.

Анатомия на носа

Носът е анатомична структура локализирана в средата на лицето и се изгражда от кости и хрущяли. Носната преграда, често засягана при травми структура, се състои от перпендикулярна пластина на етмоидалната кост. Костни израстъци от челната кост и възходящата част на горната челюст допълват костния компонент. Горен латерален и долен латерален хрущял, както и хрущялната преграда, съставят некостната част на носа.

Кръвоснабдяването се осъществява чрез клонове на артерия офталмика, фациалната артерия и други. Овен богато кръвоснабден, носът е и много богато инервиван, за да може да изпълнява основните си функции.

Честота и причини

Открита травма на носа е сред най-често срещаните травматични увреждания на лицето. При голямата част от пациентите повърхностните наранявания се съпровождат със счупване на носа. Те се срещат два пъти по-често при мъжете, отколкото при жените. Спортните наранявания и конфликтите представляват най-голямата част от причините. По-рядко срещаните причини включват падания и инцидентни с моторни превозни средства. Проведени са различни проучвания, при което е установено, че основно засегнати са деца и хора на възраст между 15 и 25 години. Като основни причини се посочват падания, пътнотранспортни произшествия и др.

Честите причини за външна травма на носа включват:

• Падания
• Спортни травми
• Пътнотранспортно произшествие

Всяка дейност, която увеличава риска от наранявания на лицето, може да увеличи риска и от повърхностна травма на носа. Такива дейности могат да включват:

• Практикуване на контактни спортове (американски футбол, бокс и др.)
• Участие във физическа саморазправа
• Каране на колело
• Вдигане на тежести
• Возене в моторно превозно средство

Симптоми

Симптомите при назална травма могат да варират от леки до тежки, в зависимост от вида и степента на нараняването. Симптомите могат да включват:

• Болка в носа и около него
• Кървене от носа (епистаксис)
• Синини около носа и очите
• Оток на лицето
• Затруднено дишане през носа
• Изкривяване на формата на носа
• Загуба на обоняние

Диагноза

За диагностициране на открита рана на носа се използват различни методи за диагностициране на назална травма. От голямо значение са подробната анамнеза за вида на травмата и механизмът, по който е възникнала тя. Проявената симптоматика също е от значение. Образните изследвания са полезни за оценка на костните и хрущялните структури, като евентуално може да се визуализира фрактура, ако има такава. Предпочитани методи са рентгенография и компютърна томография на глава.

Важно е образните изследвания да се направят за оценка на състоянието на пациентите преди обработка на тяхната рана.

Лечение

Повдигането на главата и използването на студени компреси в периорбиталната и назалната област може да бъде полезно, за спиране на кървене и нормализиране на отока на тъканите. Що се отнася до хирургичната обработка на раната, не съществуват ясни препоръки относно вида на оперативния подход или времето на операцията при пациенти с назални фрактури и открити рани.

Първичната обработка на открита рана на носа включва почистване с антисептични разтвори като кислородна вода, йодасепт и други. При кървене може да се приложи лек натиск в зоната до преустановяване на кървенето. Ако това не помогне съществуват хирургични методи на кръвоспиране. Раната най-често се затваря чрез сутуриране (шевове). В рамките на няколко дни се наблюдава първично зарастване. Пълно възстановяване може да се очаква в рамките на няколко седмици поради доброто кръвоснабдяване в тази зона.

Усложнения

Усложненията при открита рана на носа могат да включват козметична деформация и обструкция на дихателните пътища. Проблемите, произхождащи от усложненията на фрактурата на носа, могат да бъдат облекчени чрез адекватно разпознаване и лечение на нараняването в момента, в който се случи. Сред някои от усложненията са:

• Обструкция на дихателните пътища
• Обилно кървене (епистаксис)
• Деформация на носа
• Перфорация на носната преграда
• Изтичане на цереброспинална течност - може да възникне при засягане на покрива на носната кухина, което води до изтичане на цереброспинална течност през носа. Това може да се потвърди чрез изследване на течността за високи нива на бета-2 трансферин. При 95% от пациентите ликвореята спира от самосебе си в рамките на 2 седмици, но ако това не стане в този период от време може да се наложи хирургично лечение.
• Аносмия (липса на обоняние) - при остра травма обикновено се дължи на запушване на носните проходи с кръв. Пациенти, при които аносмията продължава за по-продължителен период от време, вероятно тя е резултат от увреждане на обонятелните структури в носната кухина.

Изображения: freepik.com